Тя го погледна с любопитство.
— Наземното наблюдение докладва, че преди да напусне, той е застопорил секретната брава на страничната врата на пожарния изход.
Тя плътно скръсти ръце на гърдите си, като че изведнъж й стана студено, въпреки че в апартамента съвсем не беше студено. Тя беше включила отоплението.
— Изглежда, няма да получа никакви цветя — опита се да се пошегува.
— Аз не бих разчитал на това — отвърна Болд. — Имам чувството, че страничният изход му е необходим като резерв — в случай, че „номерът“ на главния вход не успее. Решен е да те нападне. Просто си осигурява още една възможност.
— Студено ли е тук?
Лу Болд поклати отрицателно глава.
Тя приготви риба филе за вечеря. Болд изпи сам почти половината от приготвеното кафе. Тя бе пуснала на плейъра Стив Уинуд и същевременно допреглеждаше „Нюзуик“, преди да се опита да продължи започнатата книга, върху която очевидно трудно би могла да се съсредоточи. Включи телевизора и започна да гледа повторение на предаването „Нешънъл Джиографик Експлорър“. Варовита вода избликнала в Индонезия. Червени човекоподобни маймуни и дъждове. Болд гледаше през кухненската врата, докато му се придрема. Тогава отиде при умивалника и наплиска лицето си със студена вода, за да се разсъни. Ла Моя му предложи да го замести, но Болд отклони неговото предложение. Той бе очаквал в течение на месеци тази възможност.
Болд бе неуморим. Започна да се разхожда из апартамента, като от време на време леко отваряше завесата и поглеждаше към мократа от дъжд улица. Наблюдаваше как падат дъждовните капки в светлината на уличните лампи; сребристата дъждовна вода се събираше в бързотечни тъмни опалови ручеи, които жадно биваха поглъщани от шахтите на уличната канализация. Видя и двойка съпрузи в апартамент оттатък улицата, които гледаха телевизия. Всеки път виждаше преминаващи чадъри долу по улицата. Реши да попита какво става и усили звука на микрофона. Преди да го намали, получи отговор, че заподозреният не се е появявал. Колите бързаха: хората се завръщаха вкъщи от вечеря, от кино или от приятелски срещи — хора, които въобще не знаеха, че в този момент Болд очакваше появата на Кръстатия убиец. А имаше хора — Болд бе сигурен в това — които биха платили с готовност стотици, а може би и хиляди долари, за да узнаят за тази полицейска операция. Болд само се питаше дали и тази операция няма да се провали, както много други в последно време. Дали не се доближиха толкова близо до убиеца само за да загубят всякаква надежда за успех?
Видя покрива на някакъв фургон, който мина по улицата долу, и я чу да казва:
— Какво е това?
Фургонът изчезна във воала на дъжда.
— Какво искаш да кажеш?
— Вие спряхте дъха си за момент. Какво видяхте?
— Един фургон. Само покрива.
— Вие се самоизяждате, Лу, не трябва да надзъртате през прозореца.
Той подсвирна и я погледна.
— Е-е, аз само повтарям разпорежданията, сержанте! — Всъщност неговите собствени инструкции.
Той напусна прозореца и се върна в кухнята.
— Ние можем да си говорим, нали знаете? — каза тя, без да го вижда.
— За какво? — попита той саркастично. — За какво искаш да говорим в ситуация като тази?
— Говорете за забавни истории. Говорете за хубави неща. Говорете за всичко, което би могло да ви разсее.
— Нищо няма да помогне — каза той, като се показа на вратата и забеляза, че тя не гледаше телевизия, а се беше опънала на леглото и гледаше в тавана. — Извинявай, нерви.
— При мен е същото — каза тя.
В девет и четиридесет и пет рецепторът започна да шуми и един глас обяви:
— Кола деветнайсет. Имаме визуален контакт със заподозрения. Насочва се към вас, пост девет. Край.
— Роджър, деветнайсет — чу се гласът на Били Бийчъм, който координираше наблюдението от задната част на един фургон, паркиран долу на улицата. — Бъдете готови. Чухте ли, Деветка?
— Бийч… Тук е Чъби, мобилен трийсет и пет. Имаме визуална връзка. Повтарям — имаме визуална връзка. Заподозреният върви на изток. Край.
— Изток. Роджър Чъби. Край — потвърди Бийчъм.
Болд почувства сърбеж в скалпа си и стичаща се пот. Беше вече горещо, по дяволите. Разкопча яката си и намести рецептора в ухото.
— Вече са по петите му — каза.
Боби се показа на вратата. Лицето й бе напрегнато.