— Сигурен ли сте? — каза тя, повтаряйки това, което й беше казано. — За мен?
— Чуйте ме, лейди! — отново се чу неговият глас. — Аз разнасям цветя до десет часа. Искате да ги получите увехнали — ваша си работа. Само ми кажете. Но нека да ви кажа, че тук е пълно с котки и кучета…
„Борбен — помисли си Болд. — Пълна промяна на личността. Уверен е, че тя ще клъвне.“
— Не, не! Не ги оставяйте! Елате горе! — и натисна бутона, освободи го и погледна Болд. Тя бе пребледняла до бяло. Ръката й трепереше и тя я стисна с другата.
„Твърде зелена е — страхуваше се Болд. — Твърде зелена за такова голямо изпитание. Трябваше да помисля за това. Хайде де! Няма да ме разочарова точно сега. Нали аз я посочих за тази задача.“
— Изкачва се по стълбите — докладва Рад, шепнейки.
Разнесе се шепот по цялата линия, който смразяваше Болд. „Говорете нормално“ — искаше му се да извика.
Далечни стъпки — щом Ландж стъпи на площадката.
— Роджър, виждам го. Пост три, Били — прошепна детективът от апартамента срещу вратата на Боби. — Насочва се към вас, Лу! Виждаш ли го, Джимбо?
— Пост две, Били. Той е. Хайде, приятелю! Да, син дъждобран. Той е! Вземам го. Рози. Само да се пресегна…
Някакво изскърцване от другата страна на вратата.
— Нула часа, Лу! Той вече е ваш изцяло. Ние сме точно зад вас.
Почукване.
Боби погледна в процепа на кухненската врата, откъдето Болд я наблюдаваше. Той кимна.
Тя погледна към вратата, после пак към Болд.
Той й кимна отново.
„Хайде!“ — помисли си Болд.
— Върви! — прошепна, рискувайки цялата операция.
Тя пристъпи към вратата. Пристъпи с насилие върху себе си и пое дълбоко дъх. Болд се чудеше как ли се чувства тя в този момент. Знаеше себе си и своите чувства, но не можеше да си представи нейните.
Те трябваше да го хванат в акта на поставянето на лентата около нейната шия. Нападение. Опит за убийство. Нуждаеха се от нещо повече от поднасянето на букет от изкуствени цветя. Нещо много повече, за да го окошарят.
Тя отвори вратата. Цветята й бяха тикнати в ръцете моментално. Тя посегна да ги вземе.
— Почакайте за секун… — Искаше да каже, че вече го познава от първата доставка — на касетата. Но Мило Ландж беше изключително бърз. Като навита пружина. Веднага пръсна някакъв спрей срещу лицето й, бързо изви подадената ръка, завъртя я обратно, тласна я навътре — цветята паднаха на пода — ритна вратата и я затвори зад себе си.
Болд видя, че лицето й побеля, а тялото й омекна. Ландж нанесе първия си удар с някакъв вид много силен транквилант, който действа моментално. „Извади сега лигатурата — командваше мислено Болд, с револвер в ръка. — Сега сложи лигатурата около врата й!“ Болд понечи да тръгне напред, но навреме се овладя. Само насилието при влизането и нападението достатъчни ли са? Поколеба се за момент. Колко пъти си бе представял ритуала на убиеца? Колко пъти бе изгарял от желанието да се окаже на местопрестъплението и да го спре. Сега стоеше и чакаше това да стане.
Ландж извади ролката със залепващата лента от задния си джоб, отпусна Боби и тя падна на пода; откъсна парче лента от ролката.
Достатъчно!
Болд се втурна през вратата с насочен револвер в главата на Мило Ландж.
— Полиция. Не я докосвай, Ландж! — извика високо, достатъчно високо, за да го чуят през стените, освен по радиолинията.
Ландж изправи глава — не му се вярваше. Вратата се отвори с ритник; два изстрела проечаха в стаята.
— Полиция! — извикаха детективите.
— Много се извинявам, Ландж — каза Болд, размахвайки револвера, питайки се същевременно кой и какво контролираше в момента неговите мисли и действия. Никога не бе изпитвал такава силна омраза. Видимо не бе напълно подготвен за това. Искаше да убие престъпника. Изпитваше желание да убива.
— Христос обича всички нас! — каза Мило Ландж. Усмихна се и захвърли лентата.
50
— Сигурен ли си, че си готов за това? — попита го Дафи. — Изглеждаш страшно уморен. — Кафявите й очи изглеждаха червеникави и малко изцъклени, косата й беше прибрана назад.
— Изтощен съм наистина, но съм готов. Направих и списък на въпросите, които дискутирахме.
— Ти не се нуждаеш от никаква тренировка от моя страна. Ти си най-добрият по криминалните разпити в това управление. Каквото ние, останалите, научаваме в течение на години, ти го чувстваш инстинктивно. Какво става с обществения защитник?