— Този от полицейския департамент е вече тук. Казаха ми, че Ландж не иска да говори за Джъстин. Аз не приемам това.
— Негови правила, Лу. Знаеш това. Той не е длъжен да говори пред нас въобще.
— А защо се съгласи?
— Тук контролът е голям фактор, Лу. Като убива някого, той контролира другите, като се съгласява да говори, контролира нас.
— Какво животно! Не трябва ли да откажем да разговаряме, докато не каже къде да намерим Джъстин?
— Моето професионално мнение? Не. Той има нужда да говори с нас. Може и да промени намеренията си в хода на разговора и да ти каже, каквото искаш да знаеш. Поработи с него. Ти прочете неговото изявление. Използвай го. Благодари му дори за това. Ти си правил тези неща много по-често от нас. Нямаш нужда да ти казвам какво да правиш.
Шосвиц се показа в този момент и Болд веднага прекъсна разговора.
— Как е Боби? — попита Болд.
Шосвиц кимна.
— Ще се почувства съвсем добре. Транквилант за животни, това е всичко. Откраднал го е от ветеринарите. Казаха ми, че бил примесен с алкохол — почти невъзможен за откриване. Но тя скоро ще бъде добре.
— Ние продължаваме — каза Болд, като застана на вратата.
Дафи се усмихна насърчително. Шосвиц кимна с глава.
Тъмните очи на Ландж пронизаха Болд, щом детективът седна срещу него. Болд включи магнетофона и продиктува данните за време, място и действащи лица.
Той добре знаеше, че най-важното беше да установи непосредствена връзва с престъпника — да го убеди в своята искреност. Имаше опит от десетки подобни разпити. И все пак не бе имал случай като този, припомни си той. Точно сега, в този особен момент, този разпит му изглеждаше най-трудния от всички досегашни. Той каза:
— Предложихте да разговаряте с мен, защо?
— Помислих, че имате въпроси. — Гласът му беше на висок регистър. Говореше меко и безгрижно. — Мислех, че бихте искали да знаете някои неща.
— Да — съгласи се Болд. — Така е. Много добре съм запознат с това, което направихте до сега. Работим върху това от месец април. Успявахте да ни се изплъзнете доста дълго време. — Той преглътна и продължи. — Бяхте много предпазлив. Много точен.
— Да, бях. Господ ми помагаше да го правя — каза гордо и предизвикателно.
— Искам да знаете колко високо — аз по-специално — ценим вашето съгласие да разговаряте с нас. — Той погледна към представителя на полицейския департамент. — Това може да бъде много полезно за двете страни. Мисля, че можем — вие и аз — да извлечем голяма полза от това.
— Доверие за доверие, нали? Да, доверие, на когото държим доверие. Искам да помогна, ако мога. — Ландж замълча, проучвайки Болд съсредоточено.
Защитникът, млад мъж с нов блейзър, се намеси:
— Ние бихме искали да се отбележи готовността на моя клиент за сътрудничество при прослушването в омнибуса и бихме очаквали съдът да покаже известна снизходителност във връзка с това.
Мило Ландж каза:
— Аз пък искам да ви науча каква е разликата между Божията работа и работата на неговите имитатори.
— Това би било добре за мен — каза Болд. — Наистина бих оценил това. Бих искал също да говорим за момчето.
Ландж отправи остър поглед първо към защитника, после към Болд.
— Момчето ли? — учуди се той.
— Джъстин Левит.
— Момче? Не зная нищо за никакво момче!
— За младия мъж.
— О! За младия мъж! — Ландж завъртя очите си така, че за момент Болд видя само бялото на окото, и тутакси стомахът го присви.
Защитникът скочи.
— Моят клиент сега няма да отговаря на въпроси, касаещи Джъстин Левит.
— Животът на едно момче е в опасност!
— Момче? — Мило Ландж отново се учуди и вдигна очи нагоре по същия начин. — Лошо момче! — каза той с почти женски глас. — Лошо момче! — Той постави дланта над очите си и започна да се озърта наляво-надясно.
— Това е извън границите, Лу! Вън от всякакви граници! — протестира защитникът. — В противен случай всичко свършва до тук!
— Вашето изявление — вашата заповед, господин Ландж — повдига много въпроси. Ще ги назова поред. Първо, заявихте, че сте инструктиран да „освободите“ тези жени…
— Бог е моят пастир! — каза Мило Ландж. Сега неговият глас беше съвсем различен от този, който бе използвал в апартамента на Боби Гейнис.