Выбрать главу

— И че инструкциите са дошли във форма на гласове…

— Неговият глас. Има само един глас. Не съм казал нищо за гласове. Един глас — гласът на Моя Господар!

— Член ли сте на църквата? Член на местната епархия, имам предвид?

Неговите тънки, безцветни устни оформиха широка усмивка.

— Принадлежите ли към местната епархия, господин Ландж?

— Аз принадлежа само на Бога и върша работата само на Моя Господар!

— „Освобождавате“ жени?

Ново кимане с глава.

— Да. Това е правилно.

— Жени, които бяха членове на „Видеомаркет“, където вие работите, както е заявено тук?

— Греховни жени. Аз служа на Него! Освобождавам жените от Дявола!

— Тук не е отбелязано, че поставяте жените под наблюдение, господин Ландж. Следите ги. Наблюдавахте ли тези жени преди „освобождението“?

— Трябваше да чакам, докато останат сами. Трябваше да съм сигурен, че са сами. Той бдеше над мен. Той ми помагаше да правя всичко коректно. Негова работа, нали знаете? Аз изпълнявах Неговата поръка.

— И така, следяхте ги?

— Да, следях ги.

— И как определяхте, че те са сами вкъщи? Как правехте това?

Отново усмивка.

— Той ми помагаше.

— Нуждая се от вашата помощ, господин Ландж. Мислех, че желаете да ми помогнете. Как правехте това?

— Лесно — каза той. — Ако тя се върне и никой не дойде при нея, значи все още е сама.

— Значи вие ги проследявахте?

Той кимна.

— И знаехте, че те са сами.

Той кимна с глава отново.

— Доверие за доверие. Това е Негова работа. Той ми казваше кога са сами. Той никога не греши. — Устните му отново се накъдриха.

— Правехте ли това през нощите, когато сте на работа?

Той вдигна рамене в почуда.

— Правех го, когато Той искаше.

— Но в някои от тези нощи вие трябваше да работите, нали? Бихте ли могли да ми изясните това?

— Няма много доставки след осем. Виждате ли? Имаше вечери, когато трябваше да седя и да чакам с часове. Никаква работа. Той ми помагаше да запълвам времето си. Вършех Негова работа.

Ландж поиска цигара. Защитникът погледна Болд и той му кимна с глава в знак на съгласие. Защитникът пъхна една цигара между устните на Ландж и после я запали. В момента, когато пламна запалената клечка кибрит, Болд си спомни за обгорените хартиени кибритени клечки, намерени под навеса зад къщата на Крой.

Това го накара да помисли за още нещо и той попита:

— Пушите ли трева, Мило?

Ландж заклати глава отрицателно.

— Някакъв вид сънотворни?

Ландж отново заклати глава.

— Казвам, не! — каза на глас и пак със странната си усмивка.

Болд разбираше, че те биха могли да открият това многократно, но показа, че му вярва. По тази точка профилът имаше дефект също. Той попита:

— Вашият бог не ви ли поиска да вземете момчето? — реши да опита повторно.

— Няма начин, Лу! — намеси се защитникът. — Не трябва да отговаряте, Мило, не сте длъжен. — Ландж кимна. — Ще го изведа от тук, Лу! Предупреждавам ви.

— Искате мъртво дете на вашата съвест? — Болд изсъска към него.

Някакъв зумер забръмча на стената, след което се чу гласа на Шосвиц по разговорната уредба.

— Лу, можем ли да поговорим една минута, моля?

Болд не се помръдна. Само сложи ръката си върху слушалката, за да заглуши гласа на лейтенанта. Нямаше нужда да разговарят. Той и Ландж трябваше да разговарят. Болд си пое дълбоко дъх. Беше толкова близо до този мерзавец, че можеше да го убие с голи ръце. Чувстваше такова изкушение.

Болд кимна повторно.

— Откъде сте, Мило?

— Син съм на една блудница — извика той с глас, изкривен от силен гняв. Лицето му смени изражението си коренно, Болд не беше готов за такава промяна. Очите на Ландж гледаха свирепо и напрегнато. Той погледна към своя адвокат. — Казах ви, че няма да обсъждам моята фамилия! Не слушате ли, когато ви говорят? — А обръщайки се към Болд, каза: — Няма да дискутирам моята фамилия!

— Нямам възражения, Мило. Както желаете. Вие тук сте учителят. Аз просто слушам, за да се уча. — Болд овладя своя гняв. Ако заговореше отново за Джъстин, сигурно Шосвиц щеше да му отнеме разпита и да го възложи на друг. При това положение, Болд нямаше никакво желание да седи от другата страна на едно двупистово огледало и да гледа как някой си води собственото му следствие. Той се успокои и реши да извлече всичко, каквото може.