— Ангелът на Състраданието. Ангелът на Съдбата. Ангелът на Опрощението…
— О! Техните християнски имена, моля! — прекъсна го Болд.
— Това са християнските им имена сега.
— А предишните?
— Кои?
— Преди да ги освободите.
— Да! Освободих ги. Извърших Божия работа. Казах ви това. Знаете ли, че съм чел Библията шейсет и три пъти?
Болд отпи малко вода.
— В писменото си изявление казахте осем. Казахте, че вестниците лъжат. Защо казахте това?
— Вестниците лъжат. Имена като Савирия, Джордан, Нифън, Дехавелин. Те не са негова работа.
Болд разбра, че той наистина знаеше имената.
— Ами Холмгрън, Редик? — Той искаше Ландж да продължи.
Ландж се изкикоти.
— Холмгрън и Редик не бяха ли Негова работа, господин Ландж?
— Наричайте ме Мило.
Хайде де! Болд просто агонизираше от увъртанията на събеседника си.
— „Негова“ работа, Мило?
— Да! Ванеса Холмгрън, Ян Редик, Дорис Хюстън, Таня Шафълбийм, Робин Бейли, Черил Крой, Даяна Фабиано. Всички са Негова работа.
— А Нанси Левит?
Ландж веднага погледна към защитника си. В погледа му се четеше въпросът: „Кой?“. Защитникът каза:
— Той няма да говори за момчето, Лу!
— Аз не говоря за момчето. Говоря за майката на момчето.
Ландж каза с някакво неудобство:
— Майката на малкото момче е една блудница. Бащата е пияница. Аз спасих малкото момче.
Тишина.
— „Освободихте“ ли малкото момче, Мило? — Болд попита с нетърпение.
— „Момче“? — повтори странно Ландж. И продължи да повтаря тази дума няколко пъти, след което каза: — Аз освободих блудниците. Някой трябваше да ги освободи, Лу. Мога да ви наричам Лу, нали?
Лу Болд се наведе и погледна закачения на ревера етикет от Следствения отдел с неговото име напечатано, но му се стори, че този етикет принадлежеше на още някой. Той кимна бавно с глава.
— Както желаете, Мило, както желаете.
— Аз искам да ви помогна, Лу — каза Ландж. — Тук съм, за да ви помогна. Бог иска да ви помогна. — Той посегна с вързаните си ръце и докосна ръката на Болд. Малката верига издрънча върху плота на масата.
Болд не посмя да си дръпне ръката веднага. Изтегли я бавно. Погледна в огледалото на стената. Лицето му бе бяло като платно. Знаеше, че Дафи и Шосвиц стояха зад това огледало. Отново погледна Мило Ландж. Гледаше го право в очите.
— Имам нужда от детайли — каза с глас, която сам не можеше да познае.
51
— Сурово изпитание! — каза тя.
— Къде е Шосвиц?
— Той се зае с новите моменти, които се появиха в твоя разговор. — Косата й се бе разпиляла и тя се решеше. После започна да я приглажда с пръстите си. — Неговото старание към детайла е истинска фантазия. Посткриминалната фаза беше интересна — поне от моя гледна точка, Лу — каза и добави, предчувствайки неговия отговор.
„Ние не мислим еднакво, ти и аз — помисли си Болд. — Понякога от твоите разсъждения тръпки ме полазват.“
— Никога не ми е идвало на ум, че той би могъл да убива жените и да се връща на работата си, като че нищо не се е случило. Как може в следващата минута след убийството да разнася видеокасети? Досадна мисъл!
Болд каза:
— Не мога да възприема един човек да не спи дни наред поне малко. А той каза, че е работил при такъв режим около три месеца! Не знам…
— Това обяснява гласовете. Нещо съвсем познато и свойствено за такива хора, наистина; хроничното безсъние е един от ранните индикатори на психозата. Може да продължава дни, понякога седмици наред.
Болд се ощипа за носа и затвори очи.
— Безсънието не е проблем за мен в този момент, тъй като аз самият съм движещ се автомат.
— Ти свърши много добра работа, като изтръгна наяве неговия вътрешен фантастичен свят. Това ще бъде изключително полезно за мен.
Твърде студено. Твърде клинично. Липсваше му топлотата на Елизабет.
— Кога е твоето интервю? — попита той.
— Утре, при условие, че Департаментът се съгласи. Моето интервю ще бъде кратко. Прокурорската канцелария ще привлече един „експерт“ за обобщаване на материалите по делото.
— Мислех, че си наш експерт…
— Те искат да вземат външни хора. Така нещата изглеждат по-чисти. Може би ще използват доктор Фарис. Той е най-добрият.