— Той уби родителите ми — каза на Болд просто като факт. — Мислите ли, че моите родители са на небето?
Болд седна на леглото.
— А какво мислиш ти?
— Мисля, че са там.
— Аз също.
— Мисля, че те вероятно са щастливи, че той не ме уби.
Болд кимна. Очите му запримигваха. Не искаше да плаче пред момчето. Особено пред него. Опита се да каже нещо, но то заседна в гърлото му; почувства, че умората и неговите чувства го облагородяваха. Погледна надолу към спокойните и невинни очи и почувства неизразима тъга.
— Няма нищо! — каза момчето съчувствено, с тон на разбиране, каквито само едно дете може да изрази. — Вината не е ваша, господин Болд. Вие сте този, който го хвана!
Големият Лу Болд се наведе и прислони натежалата си глава върху рамото на Джъстин Левит. Момчето се изправи, за да го подържи и го прегърна силно, като следваше неговите движения. Щом се почувства в ръцете на момчето, Болд бързо се изправи. Боже, това е невероятно!
— Страхувам се! — Джъстин Левит се изтърва и сълзите му потекоха. — Страхувам се да остана сам!
Болд постави широката си ръка на тила на младото момче и разроши неговата коса, притисна бузата си към неговата — мека и топла; неговата корава и небръсната. Той затвори очи и за момент можа да си внуши, че той беше негов син, негово момче, че той беше баща; и разбра, че нямаше на този свят нищо по-важно за него, нищо по-вълнуващо и по-значително. Широка усмивка озари лицето му заедно с горещите сълзи; момчето ще да се е усмихвало също, защото започна да говори и да се смее на глас; Болд проговори също. И тогава, все още прегърнати, двамата започнаха да се смеят високо, без да разбират напълно защо — отдръпнаха се, погледнаха се в очите, отново се прегърнаха, притискаха се като при борба и се кискаха, докато най-после се успокоиха напълно.
Един час по-късно Болд напусна стаята, а Джъстин Левит почти веднага заспа.
54
Трийсет минути по-късно Болд беше вече зад бюрото си. То го привличаше, както запалените лампи привличат насекомите. Подробното интервю с Ландж го беше убедило, че някакъв дубльор действително е отговорен за убийството на четири жени: Савирия, Джордан, Дехавелин и Нифън, и Болд се страхуваше, че с арестуването и осъждането на Ландж те биха могли да изтърват дубльора напълно. Ако дубльорът наистина е полицай, той не може да не знае, че техните усилия сега ще се концентрират върху него. Болд остана зад бюрото си само няколко минути. Билетите за паркиране, които бе намерил в колата на Джудит Фюлър, продължаваха да го дразнят. Той ги сложи в джоба и слезе при диспечерите, където няколко радиотелефонни оператори, седнали пред апаратите си, изглеждаха като стволове на НАСА. Различни подробни карти на града висяха по стените. Болд потърси адресите, отбелязани върху билетите, намери ги на съответните карти и забоде по една карфица на всички места, където е била таксувана Фюлър. Една попадна на Пил Хил, близо до училището, други две — на Седемдесет и седма и Седемдесет и осма улица — Норт. Пил Хил бе осеян с медицински клиники, болници, библиотеки и училището беше там. Той потърси върху картите някаква връзка и съответствие между разположението на паркингите и приблизителното местонахождение на двата пункта за химическо чистене. Не можа да установи логична връзка между тях. Върна се в офиса и позвъни по телефона в банката на Джудит Фюлър в Лос Анджелис.
Мениджърът на „Уелс Фарго“ в Сими Вали се оказа изключително любезен. Той се съгласи да сподели наличната информация за банковите сметки, която по същество беше секретна, особено за пресата.
Последните депозити в чековата сметка на Джудит Фюлър включваха един чек за петдесет долара и Ирене Лонгет, Линкълн, Небраска; три чека от по триста долара от Калифорнийския университет; и шест за по-големи суми от „Лос Анджелис Таймс“.
Болд звъня в „Таймс“ два пъти и разговаря със седем различни сътрудници, докато се свърза с един редактор на име Том Мориарти.
— Разбира се, че зная Джуди, детективе! Тя е една от най-здравите връзки.
— Репортер?
— Разбира се, репортер. Тя е журналист изследовател. „Фрий Ланс“.
— „Фрий Ланс“?
— Тя идва при мен с някаква своя идея. Ако възприема нейната идея, покривам всичките й разходи и плащам за първия ръкопис. Не е както при стринкърите, на които аз определям задачите. Тя е независима. Много е независима.
— Имате ли известия от нея в последно време?