Выбрать главу

— Предполагаш, че тя е проучвала този мъж, чиито обувки „Рокпорт“ намерихме?

— Така трябва да е, нали?

— Има смисъл. И какво предлагаш?

— Първото нещо, което бих направил, е да взема записите в компютрите и да проверя целия личен състав на нашата служба; дано да открия някой, който живее в Борен, Норт — Седемдесет и седма или Седемдесет и осма. Там Фюлър е вземала тези билети за паркиране. Може би е имала там свой наблюдателен пункт.

— Един от нашите хора?

— Точно!

Шосвиц, чувствайки неудобство от тази мисъл, настръхна.

— Нека помислим ретроспективно — да проследим развитието „игра по игра“, съгласен?

— Тя проучва възможността да съществува дубльор. Случайно се свързах с Тъксън и Денвър. Голям късмет за съботен ден! Както и да е, да допуснем, че Фюлър е тръгнала по следите на някого. Тя има в ръцете си една следа, но нищо конкретно.

— Бих искал да имам тази следа — каза Шосвиц.

— Вероятно тя е била в горното чекмедже. Страхувам се, че е недосегаема вече. — Болд продължи предишната си мисъл. — Тя смята, че знае кой е той. Може би му устройва постоянно наблюдение. Може би го следи.

— И това я довежда до някакво място на Вешън — каза Шосвиц.

— Трябваше да включим Вешън и Мори Айлънд в компютърното изследваме, Фил. Можехме да попаднем направо в целта.

— Аз те прекъснах.

— Исках да кажа, че тази следа може би я е довела до Вешън или Мори Айлънд. Но защо е трябвало да наема сърф?

— Може би този гей е сърфист и това дава шанс да устрои „случайна“ среща с него. С това получава възможност да го интервюира.

— Харесва ми това — каза Болд. — Това работи за мен. — Той се замисли за момент. — И още нещо, което може да послужи.

— Изстрелвай го!

— Какво ако — каза Болд със затворени очи, мислейки на глас, — ако тя го е проследила един път до неговото място на Вешън, но е решила да погледне и вътре…

Шосвиц го прекъсна.

— Но това е отдалечено място и тя не би могла и да си помисли да отиде там и да каже: „Здравей, дошла съм да проверя дали ти си дублиращият убиец, тъй като аз мисля, че си“.

— И това е място на брега…

— И така, тя наема сърф…

— … и преднамерено скроява някакъв номер на борда. Плава към неговото място откъм водата. Може да се насочи направо към колиба, към къща, или където и да е. Има перфектно извинение за своето появяване там. Може дори да влезе с взлом, след като разбере, че няма никой, с извинението, че й е потрябвал телефон, за което никой не би имал нищо против.

— Само че тя е хваната и извиненията не помагат — добави Шосвиц.

— Но тя е открила нещо…

— Квитанциите от химическото чистене.

— Да, квитанциите. Дрехи. Улики. Сувенирите, взети от дубльора, за да наподобява тези на Ландж.

— Тя ги е задържала?

— Ако Дафи е права, един психопат би бил горд със своите престъпления — продължи Болд. — Така той използва фиктивно име, винаги избира различни пунктове за химическо чистене, премахва всякакви етикети и номера по дрехите.

— Фюлър намира дрехите в някакъв дрешник и взема квитанциите.

— Той я хваща и се опитва да я убие — добави Болд.

— Но тя се изтръгва по някакъв начин и побягва.

— Или той самият я оставя да побегне. Играе си с нея на кукли.

— Тя го насочва към водата.

— Но нейната трахея е пълна с кръв; удавена в собствената си кръв, тя тръгва към дъното.

— Но сега той е шибаната страна — каза Шосвиц. — Остава с празни ръце. И така, как узнава нейното име?

— Точно! Тя потъва и изчезва. Сърфът остава в негово владение.

Болд се замисли за момент.

Шосвиц започна да теоретизира.

— Освобождава се от сърфа. Като първа и най-належаща задача. Заравя го, изгаря го.

— Изгаря го. Този гей обича да унищожава следите с огън.

— Но коя е тя? Как той разбира коя е тя?

— Тя се занимава със сърфинг около Вешън. Сега, от всичко, което ние знаем, не всичко е пропаднало просто така; може би той е успял с рутината си в изтезанията да изтръгне нещо, което е искал да знае. Но ако не е успял! — Болд се колебаеше. — Ако не е успял!… Да, тогава той преглежда съвсем подробно сърфа. Той е взет под наем, значи има някаква идентификация. Този магазин маркира с полирани капси водолазните костюми, струващи сто долара, какво остава за хилядадоларовите сърфове? Така той разбира, че сърфът е нает в града…