Тя никога не споделяше защо е избрала държавната служба пред частната кариера, която би била пет до десет пъти по-доходна — и тази нейна резервираност даваше повод за множество неоснователни слухове. Уединението имаше своята цена във всяко „братство“.
Тя влезе и затвори вратата. Заради подозрителните погледи на Крамер, Болд мислеше да я помоли да остави вратата отворена, но не го направи. Тя постави каната с чая пред него, изтегли една папка от едно от многото шкафчета, приближи стола си близо до Болд и кръстоса своите изящни атлетически крака. Трикото й блестеше, от нея лъхаше тропическа сладост. Държеше се изправена, така че стойката подчертаваше цялата й фигура, без да изглежда помпозна или суетна.
— Как Лу Болд възприема всичко това?
— Не работи много добре!
— Когато дочух… най-напред си помислих за вас.
— Вие и половината от града, може би!
— Не мисля така.
— Благодаря.
— Обвинявате ли себе си?
— А вие? — Той я погледна в очите над ръба на чашката. — Аз се заемам отново. Може би и много други? — подхвърли той към нея и тя веднага се ухили.
— Какво ви прави толкова специален? — запита тя малко грубо.
Той се изтегли назад, по-далеч от нея, и почти разля чая, добавяйки още едно петно върху връзката си. После я провери — не беше изцапана.
Дафи продължи:
— Какво ви кара да мислите, че сте предвидили това, което никой не би могъл да предвиди? Да не сте надарен с далновидност и пророчество, за които не сте ни информирали?
— Разбрано!
— Аз не мисля така! — каза тя, проучвайки го.
— Не започвайте с мен, Дафи, съгласна ли сте? Примирие!
— Добре! — Те седяха пресметливо спокойни за момента, докато сърбаха чая. Тя продължи да го гледа право в очите с всепроникващия си поглед.
Той избегна това, като започна да разглеждат Чарли Браун.
— Какво е това от Куантико?
Тя отвори папката.
— Когато чух за убийството на Крой, изпратих телекс на Научния център и поисках да ни съобщят каквото могат, свързано с миналото на заподозрения, извън информацията в профила, получена по-рано. Те ми предадоха това, което виждате, с всички квалифициращи определения. Ще забележите, че настояват тази информация да не се счита към следствието, защото била резултат на ограничени пресни данни без квалифициран контрол. Те са проучили трийсет и пет жители, считани за клинически болни. Десет от тях са били страстни убийци. Вие можете да разберете тяхното безпокойство, давайки толкова малък брой случаи. Това си остана една точка, непокрита от нас по-рано, поради което си помислих, че би било интересно за вас да знаете откъде би могъл да се появи такъв убиец. Може би няма да помогне с нищо точно сега, но когато го хванете, мисля, че ще бъде много важно да вземете предвид и такъв род информация.
— Вие не пропуснахте трика — използвахте „когато“, вместо „ако“!
— Ние прикрихме част от това преди — вие и аз! — Тя го стрелна с поглед и за момент нещо мина между тях, което нямаше нищо общо с полицейската работа.
„Тя флиртува с мен — помисли си той, — вече доста време.“ Сега смяташе, че Крамер беше прав: чувството се беше разгорещило в последно време.
— Както говорихме по-рано, той сега е спокоен. Изолиран. Преди престъплението е бил шизофреничен. Безпокойството му сега е да се ослушва. Бил е, или все още е книжен червей. Прекарал е юношеските си години в четене на политически или религиозни книги и материали — нацизмът, например. Имал е, или все още има юношеско сексуално напрежение, зависещо от това на каква възраст е започнал сексуалния си живот; много е вероятно да има необичайно отношение към порнографията и проституцията. Тези мисли са затормозяващи за него. Може би има и друг елемент — каза тя, като вдигна погледа си за момент, сериозен и замислен, — може би майка му е постъпила странно с него — вероятно го е обличала винаги като малко момче, оставяла е косите твърде дълги…