Выбрать главу

— Или на Вешън.

— Или на двете места.

— Какво става с теб, Лу? Изглеждаш ужасно!

Болд не каза нито дума. Мисълта му бе заета; в съзнанието му изплуваха съвсем ясно очертанията на картината от онази вечер — на вратата на „Боди Шоп“ се появи Дафи, а плътно зад нея бе Крамер.

55

Проучването на една компютърна разпечатка от „Боди Шоп“ показа, че двайсет и двама служители на полицейския департамент бяха записани в груповата програма. От тези двайсет и двама, седемнайсет бяха жени. Оставаха петима мъже, които Болд и Шосвиц можеха да считат като потенциални дубльори. Двама от тях бях в патрулната служба, поради което не можеха да знаят детайли от следствието по кръстатите убийства. Двама други бяха в „Нарко отдела“ и беше невероятно да са имали достъп до информацията, въпреки че не биваше да се изключват напълно. На върха на списъка беше Крамер.

— Аз просто отказвам да повярвам — каза Шосвиц. — Джон, не!

Болд се взираше в копието на разпечатката. Бе заградил името на Крамер с няколко кръгчета. Там той стоеше в капана на няколко мастилени кръга. Погледна през вратата на Шосвиц. Тилът на червената глава на Крамер се виждаше на около тридесет стъпки разстояние. Разговаряше оживено с Ла Моя.

— Да поставим ли въпрос срещу името му?

— Ех, проклетия! — Лейтенантът погледна косо към Болд. — Няма начин, Лу! Между нас да си остане, но той не е достатъчно умен, за да може да измисли всичко това.

— Пък и не живее някъде близо до местата, където е таксувана Фюлър — ако може да се направи такава връзка. Има начин да разберем.

— Какъв?

— Нека да направим с Джими една проверка долу в хранилищата. Ако все още не са проверени отпечатъците на Крамер, можем да направим това сега, веднага.

— Правилно! — Шосвиц вдигна телефона.

— Задръж! Забрави за това! Не може да бъде Крамер. Този гей, когото търсим, е отскоро в града — Фюлър е дошла след него.

Шосвиц затвори очи.

— Алилуя! — Той въздъхна тежко. Остави слушалката на място.

Болд се наведе напред.

— Не е някой от нас, Фил. Едно ченге не може да скрие зъбна снимка. — Поколеба са за миг, после каза: — Аз знам кой е.

56

Тримата мъже — Болд, Шосвиц и Крамер бяха зад заключената врата на зала „А“, предназначена за разпити. Шосвиц бе заключил стаичката в съседство, откъдето можеше да се вижда през двустранното огледало, както и да се подслушват разпитите. Той искаше да осигури пълна секретност.

— И така? — последва въпросът на лейтенанта.

— Джеймс Ройс — каза им Болд. — Асистентът на Дикси по аутопсиите. Моя грешка — продължи той, — имал съм пълната възможност да открия връзката. Майк Шарф, другият асистент, беше в клуба, когато отидох за първи път там. Той ми каза, че няколко души от техния офис участват в груповите упражнения. Знаех, че Норвак беше член на „Боди Шоп“ — бях длъжен да се досетя за връзката между тях. Като работник в медицинската служба, Ройс е могъл да изопачава данните, да добавя, да прикрива своите следи, когато сметне за необходимо. Ето защо зъбните снимки съвпадаха с тези на Норвак. Това е, което ми помогна да разбера. Асистентът почиства телата преди аутопсията и прави предварителните тестове. Ройс просто е пъхнал различаващите се рентгенови снимки на устната кухина на Фюлър в зъбните файлове на Норвак и е дал на Дикси да подпише. Дикси смята, че това не би било трудно да се направи. — Той продължи: — Един от билетите за паркиране на Фюлър е издаден в северната част на Седемдесет и седма улица, а Ройс живее в същия квартал. Тя го е наблюдавала. Всичко това съвпада.

— Говорихте ли с Диксън за това? — попита Крамер недоверчиво.

Болд кимна.

— Дикси преживя трудно време при реорганизацията на неговия департамент. Ройс постъпи при него към средата на май — само няколко дни след като пресата посочи приликите, сравнявайки убийството на Холмгрън и това на Редик. Имаме нужда от отпечатъци на палците за още една проверка — заключи Болд. — Казах на Ройс, че Боби Гейнис оглави следствието за Джейн Доу. Два дни по-късно той я помоли за вечерна среща — без съмнение разтревожен от очевидни и непокрити следи, които е оставил след себе си. Той се опитваше да държи винаги ушите си отворени за хода на следствието. Сега ми изглежда съвсем очевидно. Но не можах да го разбера по-рано.