— Окей — каза най-после тя. — Къде мога да го намеря?
Диксън й даде необходимите указания и тя тръгна към вратата.
— Дръж се! — каза й Болд.
Тя се спря.
Той включи приемника и мушна слушалката в ухото си.
— Кажи нещо — каза той.
— Какво повече да кажа? — каза тя малко раздразнено.
Той я погледна в очите.
— Окей! Техниката е в ред — увери я Болд.
— Така ли? — попита тя и с пресилена усмивка напусна офиса.
Нейното пристигане като че счупи ледовете. Щом вратата се затвори, Док Диксън каза:
— Точно тук през цялото време! Въпросът е, че нямаше начин да зная. Никога не бих заподозрял Ройс. Ройс, както и другите хора. Вашата теория е добра, Лу, но аз все още мисля, че се насочвате към погрешна личност, въпреки отпечатъците.
Болд вдигна предупредително пръста си.
— Започва се.
Той слушаше.
59
Очевидно Дафи стоеше доста близо до Ройс, защото звукът бе изключителен. Болд се чувстваше като да е там, в стаята, заедно с нея. Можеше да си представи дори изражението на лицето й, измененията в позата, нейния твърд гръбнак, който показваше крайно съсредоточение.
— С какво мога да ви помогна? — попита Ройс.
— Ние арестувахме и предявихме обвиненията срещу Кръстатия убиец…
— Да, и аз чух за това. Какво облекчение!
— … и ми се каза от доктор Диксън, че вие сте изпълнявали предварителния оглед на много от жертвите, преди да бъдат аутопсирани. — Тя остави това заявление да дойде до съзнанието на събеседника.
Ройс видимо обмисляше какво да отговори.
— Част от моята работа се състои в това, да подготвям телата за Док Диксън. Да, така е.
— Като психолог от органите на полицията се опитвам да определя многото „защо“ и „защо не“ за някои действия на заподозрения. Мотивацията на деянията може да продължи дълго до тяхното пълно изясняване.
— Сигурен съм, че това е така. Как аз мога да ви помогна? Най-напред обаче, желаете ли чашка кафе?
— Аз? Много любезно от ваша страна. Не, благодаря. Но ако вие искате…
— Не, не, всичко е наред. Продължавайте.
— За да бъда съвсем откровена, господин Ройс…
— Джеймс, моля.
— … приемам, че мога да ви открия нашата тайна. — Тя направи пауза и Болд си представи, че в това време Ройс кимна в отговор.
— Ние — отдел „Убийства“ — подозираме участието на втори убиец. На убиец дубльор.
Ройс се поколеба и сетне каза много убедително:
— Боже мой!
— Не сте ли чували нещо за това?
— Не, нищо. — Замълча. — След около две минути тук ще докарат детски труп. Защо да не се преместим ето тук? — каза той и Болд дочу отваряне на врата.
Дафи се съгласи, а като заговори отново, звукът бе пълен със смущения. Болд си помисли какво ли можеха да чуят колегите му навън!
— Той я премести, Дикси. Премести я в друга стая. Каза нещо за някакво дете! — Болд каза това с голяма тревога.
— Правилно. Пътно убийство. Вероятно я е преместил в пушалнята. — Диксън продължи да почиства ноктите си небрежно.
Болд я чу да казва:
— Тази стая ми харесва повече, въпреки че се вижда откъм площадката за паркиране.
Болд се ухили. Тя бе започнала да мисли като ченге. Тя всъщност съобщаваше на тези, които я слушаха отвън, че Ройс има директен поглед към паркинга.
Ройс попита:
— И така, как точно мога да ви помогна?
— Както казах, много е важно за нас да знаем психологията на нашия заподозрян, така че да си изградим една достатъчно здрава теза.
— Естествено.
— Но има известни аспекти в условията на жертвите, които водят към индикация за наличие на раздвоена личност. Това е, че този човек в някои случаи е в състояние на пълен контрол над себе си, а в други случаи, понякога, действа като психопат. Това поне частично подкрепя идеята за наличие на дубльор и освен това, честно казано, говори за изцяло различен случай за нас.
— Разбира се, че е така.
— Другият интересен факт е, че заподозреният с голяма готовност дискутира много от неговите жертви, но отказва да поеме отговорността за четири жени: Савирия, Джордан, Шафълбийм и Дехавелин, което подкрепя допълнително нашата теория за наличие на дубльор. Доктор Диксън е натоварен да направи някои последни изследвания по наша поръчка…