— Може би са изследвали травестити! — вметна Болд.
— Доколкото зная, никой не се е занимавал директно. Те са работили единствено с доказателствени материали и описания на местопрестъпленията. — Тя изглеждаше обезпокоена от това прекъсване.
— Боже мой!
— Те са специалисти! — напомни тя.
— Аз бих казал същото!
— Бащата може и да е алкохолик — пиянството говори само за себе си. Бил е на служба, но постоянно е сменял местоработата си, безогледен и оскърбителен, студен и недосегаем за чувствителното подрастващо момче. Вероятно майката е създавала у него интерес към момичешки умения: шиене, гладене, подреждане на цветя, готвене и подобни. Съзнателно или несъзнателно, с това у него се е създал проблем в установяването на една сексуална идентичност. Той не е могъл да се идентифицира с баща си — противен, полуотсъстващ пияница, нито напълно с прелъстителната си майка, постоянно подсилваща неговите феминистични черти. — Тя продължи да чете: — Вероятно е стигнал до фазата на Пипинг Том — надничането! След всяко излизане навън се завръща и прави нещо болезнено на себе си: изгаряне с ютия…
— О, боже!
— Нещо такова! — Тя спря за момент, държейки дългия червен нокът върху страницата, след което продължи: — Голяма вина и напрежение са се натрупали около неговото сексуално поведение. По същия начин и причини би могъл да краде майчиното долно бельо, да го облича или да го разкъсва. — Тя отново вдигна погледа си от текста. — Това може да се счита като част от неговата колекция от спомени и да помогне за изясняване на въпроса защо взема парче от дрехите на всяка жертва.
Болд кимна явно обезпокоен. Той не искаше да знае нищо повече за този човек, не искаше да се поддава на чувството на съжаление към него, каквото вече се появи. Знаеше, че такова беше едно от намеренията на Дафи. В нейното професионално мнение, което тя споделяше непрекъснато с Болд, убиецът според нея е бил също жертва, болен човек по-скоро, отколкото животно. В нейните усилия той виждаше две цели: първо, да убеди Болд, че той би могъл да хване престъпника; второ, да му напомни — или по-скоро да му внуши — че след като бъде хванат, убиецът трябва да се третира като болен човек, а не като пресметлив убиец. С тези две мисли в съзнанието си Болд попита:
— Има ли още нещо?
— Ако приемаме това като негово минало, в такъв случай трябва да приемем и вероятността той да е възприел лошо някакъв ранен сексуален сблъсък. Например мислил е, че момичето го обича, а се оказва, че и то като другите го съжалява. Това ще да е станало в началото на двайсетте му години, иначе казано преди пет или шест години. От тогава това е изграждало неговото съзнание. След този случай може би е пробвал и хомосексуална връзка. Вероятно преди да започне серийните убийства, както говорихме по-рано, той се е превърнал в сомнамбул, отново е започнал да чете непрекъснато — може би най-мъглявите раздели на Библията. Чувал е гласове, изопачаващи действителността. Аз бих могла да добавя, че той би могъл да възприема себе си вече като фундаментален християнин. Нищо не може да бъде над истината, разбира се. Но той живее във фантастичен свят, мисли вероятно, че гласовете, които чува, идват от самия Христос. Може би затова ги маркира с кръст. Нещо импулсира у него нуждата да убива. Докато не знаем повече… Добре ли сте, Болд?
Той не можеше да я чува съвсем ясно.
— Лу?
Той повдигна едната си ръка и отметна глава назад. Не искаше да слуша повече тази материя.
— Добре съм — каза, — това е от този проклет чай!
Той въздъхна тежко.
— Нервна атака ли е?
— Кофеинът!… — настоя той.
— Аз съм ваша приятелка, разбирате ли?
— Вие сте доктор по лечение на главата! — напомни й той. — Няма значение.
— Кажете какво ви е, Лу! Знаете, че можете да ми кажете! Какво лошо е станало?
— Оставете! — извика Болд, наранявайки я. — Благодаря за съобщението.
— Лу?
Той стана от стола и, без да я поглежда, се насочи към вратата.
Дафи го повика пак.
Той не се обърна, а с лице към стената каза:
— Аз ще напиша пълен доклад относно Крой и ще оставя на вас да решите дали си заслужава още един опит от Научния център. Звучи добре, нали?
Тя не отговори. Чакаше го да излезе. Накрая той се обърна, принуден да я погледне.