Първият път, когато Ройс гледаше настрана от него и водеше Дафи към дежурния на входа, като крещеше силно на чернокожия да му освободи пътя.
Вторият път — когато те вече бяха изчезнали.
Болд знаеше, че имаше твърде малка възможност да се попречи на Ройс да нарани и дори да убие Дафи. За него тя беше надежда, закрила от полицията и възпиращо средство. Ако изгубеше тази надежда, не можеше да се предвиди какво би направил. Решение на Специалния отдел можеше да бъде конфронтацията. За момента обаче решението на Болд бе против всякаква конфронтация. Ройс имаше твърде много възможности в тази среда, твърде много потенциални заложници.
Като стигна до четирилентовото кръстовище, Болд ги видя. Движеха се доста бързо. Няколко пластмасови направляващи стрелки бяха закрепени на стената, една от които с надпис „Бърза помощ“ сочеше към Ройс и Дафи. Болд отново наведе глава и продължи напред. Тук имаше малко движение; след секунди Болд разбра, че бе останал сам с тях. Ако би трябвало да се действа, то сега бе моментът за конфронтация с престъпника.
Той вдигна глава: Ройс я дърпаше напред почти бегом, като с едно око внимателно следеше движението на Болд. Значи беше го забелязал.
Болд се забърза, като накуцваше леко.
— Стой далече! — изгърмя гласът на Ройс, но Болд продължи бързия си ход. Бяха стигнали почти до вратите…
Ройс завъртя Дафи; отнякъде се появи скалпел, опрян в гърлото й; чистият метал проблясваше на светлината. Заднешком той я повлече между двете летящи врати. Преди вратите да се затворят, Дафи успя да погледне Болд в очите.
За негова изненада, в очите й нямаше страх. Вместо това той забеляза на лицето й дълбоко разочарование.
— Назад! — чу вика на Ройс.
Болд натисна вратите и се намери във фоайето на приемните кабинети на „Бърза помощ“. Ройс държеше Дафи до вратата на изхода, всички присъстващи гледаха към него. Само някои се обърнаха, когато Болд влезе с револвер в ръка.
Като го видя, Дафи изпълни замисления удар: извъртя се, ритна силно Ройс и едновременно го удари с лакътя си в корема. Това беше един добре изпълнен маньовър и ако Ройс не бе толкова силен физически, можеше да даде добър резултат. Но в случая това не допринесе нищо за нейното освобождаване. Ройс я задуши в желязната си хватка с ръка пред гръкляна и тръгна назад към изхода, дърпайки я със себе си. Автоматичните врати се отвориха. Той я повлече навън, като държеше скалпела застрашително близо до нейното гърло.
Болд замръзна като видя Ройс да вдига скалпела към лицето на Дафи — едно движение, което я направи съвсем послушна. Той отвори дясната врата на една от трите чакащи линейки. Болд наблюдаваше мълчаливо как другите линейки се изтеглиха по настояване на Ройс. Той набута Дафи в светло боядисания фургон близо до шофьорската седалка, дръпна вратата и я затвори зад себе си, като държеше скалпела опрян на долната й челюст.
Моторът заработи. Ауспухът изкашля само едно-единствено клъбце сив дим. Колата бързо се отдалечаваше. Въпреки че двата входа на Медицинския център добре се охраняваха от невидими патрули, никой не бе предвидил, че Ройс ще избяга през рядко използвания коридор в сутерена и ще мине през прилежащия медицински център. В резултат на това практически нямаше патрулна кола, която да спре линейката, или да я преследва. Контролният пропускателен пункт беше разположен на обратната страна, зад блока на обслужващите сгради. Линейката зави надясно след изхода и изчезна; Дафи бе зад волана.
Последното нещо, което Болд видя, бе мекото и гладко лице на Ройс, изкривено от страничното стъкло.
Престъпникът се хилеше самодоволно.
61
Болд не искаше да довери живота на Дафи на усилията на целия департамент. Искаше да преследва линейката, но не желаеше да привлича цялата полиция в тази акция, особено специалните екипи. Той се отправи с бързи крачки около западната страна на масивния Медицински център. Бе паркирал колата си на другата страна на улицата в далечния край на паркинга, вън от пространството на центъра. Единствената му надежда да не бъде забелязан, бе да се придържа по-близо до сградата, след което да тръгне с наведена глава направо към колата си. Като се изравни с паркинга, предпазливо се придвижи под прикритието на една редица дървета. Знаеше, че с всяка изминала секунда изпускаше линейката.