Корабната тръба изсвири оглушително, резонирайки в полюшващата се вълниста повърхност на водата и тътнейки в тесните градски улици. Болд подскочи при изсвирването и за момент загуби равновесие; корабът вече се движеше.
Фериботът се отлепи от кея.
Шепа хора махаха за довиждане към брега.
62
Пространството на овалната зала в центъра на кораба бе оградено от стъклени стени, позволяващи на пътниците да гледат навън. Болд седеше с гръб към Ройс и Дафи и с лице към носа на кораба, където имаше няколко пейки заковани за пода, на които сядаха любопитните пътници и разглеждаха забележителностите по маршрута в хубаво време. Сега имаше само една млада двойка, сгушила се на една от пейките; те се целуваха и си шепнеха тихо. Само двама души в тази част на кораба. Тяхната невинна взаимна наслада контрастираше с неговите чувства в този момент и неуверения му поглед.
Лу Болд тръгна и се опита да намери Ройс и Дафи вътре в залата, както и вън от нея, гледайки през стъклата, но явно беше ги загубил. Тръгна по щирборда, но на ъгъла се спря, страхувайки се да не ги срещне лице срещу лице. Надникна предпазливо иззад ъгъла — страничните пейки бяха празни. Почака няколко напрегнати минути, чудейки се къде може да са отишли. Мислеше, че неговото присъствие би могло да даде на Дафи някаква надежда, колкото и слаба да е тя, знаейки, че в подобни ситуации надеждата беше много важна.
Той не беше сигурен как ще се справи с всичко това. Трябваше ли да се изправи срещу Ройс сега на ферибота, където по същество той се намираше в капан? Ще бъде ли резултатна такава конфронтация или ще свърши със смъртта на Дафи и вземането на някой от пътниците за заложник? Болд не искаше да поставя Дафи в по-голяма опасност, отколкото беше. Той бе смаян от Дафи, когато ги видя преди малко — тя се държеше много добре, много професионално. Бе обучена да се занимава с неуравновесени типове и да поддържа своето самообладание. Докато за себе си Болд смяташе, че е нервен, възбуден и нетърпелив. Искаше да ликвидира тази ситуация. Сега. Искаше да спаси Дафи и да затвори Ройс жив или мъртъв.
Погледна отново иззад ъгъла с надеждата да ги види. Нямаше ги. Върна се натам, откъдето бе дошъл, като се стараеше да се държи по-далече от централната част и напрегнато наблюдаваше. Мина покрай мястото, където се бяха видели и продължи по-нататък с ниско спуснатия чадър, като си позволяваше само мигновени погледи напред. Проблемът бе, че имаше прозорци от лявата му страна. Ако те бяла влезли в кафетерията, може би оттам наблюдаваха външното пространство. Затова наклони чадъра повече към страната на стъклата и се откри откъм фронта, но чувстваше, че този компромис бе необходим. Вървеше бавно, не искаше да изглежда неспокоен.
Съзря ги като заобиколи ъгъла в задната част на кораба. Седнали на една външна пейка зад един стоманено-стъклен панел, очевидно поставен като ветрова защита. Беше късно да се връща, без да привлече вниманието им. Със скрито под чадъра лице Болд отиде до парапета на кърмата и погледна надолу към бурния килватер, над който игриво прелитаха чайки. Той чувстваше погледа й върху себе си. Не можеше да се обърне и да ги погледне. Помисли си, че може би в този момент Ройс се приближава към него със скалпел в ръка, че последното нещо, което вижда, са безгрижните чайки, порещи въздуха и кипящите води в килватера на този кораб.
Чувстваше се безсилен да направи каквото и да е, изправен тук, до парапета на кърмата. Бръкна под сакото и напипа оръжието. Ще дръзне ли да ги приближи сега, да извади светкавично револвера и да застреля Ройс, преди да има възможност да реагира? Възможно ли е това?
Продължи плътно покрай парапета; чадърът го скриваше от погледите на седящата двойка; не можеше да ги погледне, движейки се бавно, но твърдо по периметъра, докато се изравни със задната част на палубните помещения. Рискува един бърз поглед от ъгъла и ги видя в тил.
„Толкова близо! — помисли си. — Толкова близо до тях!“