— Ти си знаела? — каза й гневно Ройс, като приближи още повече острието на скалпела до гърлото й, и поддържайки постоянен визуален контакт с Болд. — Ти си знаела, че той ни е следил. — Лицето му се изпъна като на маниак, разтърси я злобно и добави: — Би трябвало да те убия!
Болд чу, че вратата зад него се отвори. Един от служителите се опитваше да задържи формиралата се малка група любопитни зяпачи. Болд се чувстваше несигурен. Не знаеше какво да каже. Всяка погрешна стъпка можеше да има катастрофални резултати.
— Пусни я, Ройс. Джеймс, можем да решим въпроса. Ние двамата, ти и аз. Ако я нараниш, това ще помогне ли при твоето положение? Как ще се оправиш с всички нас? — Той посочи тълпата.
— Не я убивайте! — извика един глас изотзад, веднага след като служителят подкани всички да влязат вътре.
— Назад! — извика Ройс. — Искам една кола. Искам кола и време, за да се отдалеча. Оставете ме сам, иначе ще я убия. И по-жестоко, отколкото другите. — Той дръпна леко острието през гърлото й и Болд видя кървава следа.
Дафи се сви послушно, но прояви изненадващо самообладание. Това бе само една тънка кървава нишка — само едно предупреждение, но потеклата кръв напомни на Болд за всички предишни жертви, а пръстът му инстинктивно обра луфта на спусъка. Мислеше, че би могъл да застреля Ройс от мястото, където стоеше, да пусне само един куршум в главата му и да го убие, преди да е причинил по-голяма болка на Дафи. Но изстрелът може да предизвика контракция на мускулите на Ройс и тя да се окаже с прерязано гърло. Като че мисълта му бе схваната, защото Ройс скри главата си зад Дафи и го гледаше вече иззад нейната коса.
— Добре! Действай, Болд! Винаги си ми правил впечатление на земен човек. Една кола. Искам една кола и преднина.
Болд наведе надолу револвера, готов за всякаква изненада, с надеждата да смекчи положението. Завъртя глава в знак на несъгласие с искането на престъпника.
— Това е неприемливо, Ройс! И ти знаеш това. Няма да те оставя да избягаш.
Ройс хвърли бърз поглед надолу към вълнуващата се вода.
Дафи каза:
— Ти не искаш това, Джеймс! Помисли!
— Готов съм да преговаряме — добави Болд. — Но Дафи остава с мен. Ти можеш да получиш кола. Ще ти дадем време колкото поискаш, но Дафи остава свободна.
— О, разбира се! Исусе Христе! Ти трябва да си се побъркал! — Лицето му се промени; сега разбра, че Болд го считаше за умопобъркан. — Не можеш да намериш решение, нали? Мислиш, че съм като него? Мислиш, че съм като твоя убиец? — Дафи се опита да помръдне главата си, но Ройс реагира веднага: натисна скалпела и от шията й потече повече кръв. — Ти искаш да стоиш тук и да гледаш как убивам тази кучка, твоя си работа. Осигури ми кола, Болд! Веднага! Или кажи сбогом! — Той вдигна лакътя си и разряза кожата на Дафи.
Болд видя как тя затвори очи и се намръщи от болката. Направи крачка назад. Не искаше да го притиска повече. Време беше да отстъпи. Спря се. Наистина ли? Не би ли могъл Ройс да я убие някъде на друго място или по някакъв начин въобще? Ако го остави да я вземе със себе си, има ли шанс да види отново Дафи жива? Направи още една крачка назад. Шанс винаги има.
При това движение назад Дафи извика високо с гърлен глас, който бе трудно да се познае:
— Не! Не прави това, Лу! Не ме оставяй с него! Не с него! Боже, не! Моля те. Той е животно! — Тя изписка, произнасяйки една дума, която беше най-трудната за нея.
— Ти си разумен човек! — каза Болд. — Сделката винаги е двустранна. Трябва да изтъргуваш това срещу нещо друго, нали?
— Хвърли револвера! — изкомандва Ройс.
— Застреляй го! — извика Дафи с решителен глас.
Кръвта течеше по шията й. Ройс, виждайки нейното влияние върху Болд, отново натисна скалпела; тя изпищя обезумяла от болка и започна борба с Ройс, за да се освободи от него.
Болд следеше движенията на Ройс с дулото на револвера. Видя, че има възможност за чист изстрел… Придвижи се още по-близо.
Все още борейки се с нея, Ройс извика:
— Назад! Не се приближавай! Махни се оттук! — Но той вече почти бе загубил контрол над нея. Изглежда тя не чувстваше вече острието на скалпела на шията си. Може би не чувстваше нищо въобще.
Риташе, блъскаше и се гърчеше, бореше се с него, въпреки неговата сила и болката от раната.