Болд хвана револвера и с лявата си ръка за по-голяма стабилност.
Ройс видя, че разстоянието между Дафи и Болд е съвсем малко, че положението му се влошаваше. Отново погледна към парапета.
Болд направи още една крачка напред. Беше близо сега. Съвсем близо. Това, което му оставаше да направи, бе да се прицели и да дръпне спусъка. Право в главата. Но ако пропусне? Ако удари Дафи?
Дафи дръпна главата си назад и встрани, тъмната й коса се развя, пръски кръв оросиха лицето на Болд. Беше порязана жестоко, но все още се бореше с всички сили.
Болд натисна спусъка…
Ройс дръпна скалпела и тласна Дафи напред.
Револверът изгърмя.
Ройс подскочи и се прехвърли през парапета.
Болд веднага хвърли револвера и хвана Дафи, преди да падне.
— О, боже, не! — извика, ръцете му трепереха, страхуваше се дори да я докосне.
С крайчеца на окото си видя как един моряк вдигна револвера от пода и се надвеси над парапета на палубата. Не се опита да го спира. Забеляза, че той хвърли спасителен пояс през борда.
— Аз съм доктор. — Солидно изглеждащ мъж в синьо „Гортекс“ сако каза, като помагаше на Болд да положи по-удобно Дафи.
Болд кимна с глава, неспособен да каже нито дума, нито да отдели поглед от Дафи. Най-после се наведе и докосна разрошената й коса нежно, стараейки се да открие очите й. Тя примигваше под падащите дъждовни капки. Устните й се раздвижиха, но не се чу никакъв звук. Губеше голямо количество кръв; а и някакъв ужасен звук накара Болд да помисли, че гърлото й беше прерязано. Видя устните й, когато за последен път се размърдаха, преди да изпадне в безсъзнание. Не можеше да бъде сигурен, но му се стори, че казваше:
— Благодаря ти!
63
Когато двете крила на вратата се отвориха, тишината на канцелариите бе взривена от гръмогласните викове на репортерите откъм улицата, задържани навън с помощта на няколко патрулни двойки.
— Искате или не искате, поставяме ви под протекция — повтаряше Шосвиц, водейки след себе си разрошения Болд и член на екипажа на кораба, двамата увити в сиви вълнени одеяла, на които личеше знака на фериботната линия. — Това е детски наивно, Лу.
— Водата е много студена, лейтенанте. Той не би могъл да оживее — възрази Болд. Те просто продължаваха някакъв спор, започнат в колата. — Освен това, сигурен съм, че го ударих.
— Но не и според твоя приятел тук, нали? — напомни му Шосвиц.
— Той никога не го е виждал дори.
— Видях го на повърхността на водата, само за миг — коригира го младият мъж с известна гордост. — Той трябва да е видял спасителния пояс.
Шосвиц го прекъсна, гледайки през рамо към Болд.
— Какво, по дяволите, правеше той с твоя револвер? — Отвори вратата на залата за разпити и ги пропусна да влязат. Това бе зала „В“, по-малка от зала „А“ със същото предназначение, но по-тъмна и освен това миришеше още по-неприятно, ако това беше възможно въобще.
— Аз се безпокоих за Дафи — за Матюс исках да кажа, лейтенанте.
— Дяволски късмет извади, че на борда се намери доктор. Иначе тя би била мъртва — каза Шосвиц. — Не заслужаваш благодарности, бих могъл да добавя. Ти проведе тази операция много лошо, Лу. Започна я лошо още в началото и за това ще си платиш дяволски скъпо. Операцията е само твоя, единствено твоя, приятелю. Аз си измивам ръцете, нямам нищо общо с нея. Чуваш ли ме? Ти пренебрегна всички останали. Искаш ли хартия за писане? Не използва радиотелефона си, за да ни предупредиш, това на първо място; изключи радиовръзката в колата си; тръгна след тях, без да си осигуриш подкрепление, без какъвто и да е знак; ти се сби с колега офицер, който вече е попълнил жалба срещу теб; твоят револвер се оказа в ръцете на един цивилен… Трябва ли да изброявам още? Боже господи!
Той се облегна на стола и помисли.
— Ще го намерим — каза Шосвиц като продължение на някаква мисъл. — Бреговата охрана в пълен състав го търси.
— Прострелях го, лейтенанте! — повтори Болд.
— Да? В такъв случай искам тялото. Когато ми се достави тялото, тогава ще бъда удовлетворен. До тогава ти отнемам значката и револвера и ти поставям двама пазачи.
— Ти ми вземаш значката, защото ударих Крамер? — възрази Болд. — Това е абсурдно!
— Защото ти наруши процедурата. Ще има и разследване.
— А Крамер?
Шосвиц кимна с глава.
— Той излезе чист. Но той е бил информаторът през цялото време. Той е затънал в мръсотия. Едно баскетболно кошче. Щатската администрация ще предяви криминални обвинения по случая. Чакаха само да приключи работата по залавянето на убийците. Но това ще продължи дълго.