С голямо усилие тя повдигна ръка и го хвана за крайчеца на ухото, после нави един кичур от косата му; после прекара нежно връхчетата на пръстите си по загрубялото му брадясало лице.
Една сълза се отрони и падна върху калъфката на възглавницата, но той разбра, че това беше една сълза на обич, не на жалост или болка. Широка лъчезарна усмивка изгря на лицето му, когато забеляза, че нейните устни също се раздвижиха в едва забележима усмивка. Изпитваше силно радостно чувство. Абсолютно сигурен в това, което говори, както и в това, че ще бъде разбран, той каза:
— Ти си много специална за мен! Много специална! — Свали ръката й и бързо напусна стаята.
65
Боби Гейнис влезе в „Големия майтап“ и се присъедини към Чък Ейбрамс и Док Диксън, които седяха на една маса, близо до скромната площадка за танци. Тя поръча своя любим коктейл на сервитьорката и махна с ръка на Лу Болд, който й отговори с кимане на глава иззад пианото. Ярката светлина, насочена към него, не му позволяваше да различи ясно нейното лице — виждаше само блещукащите свещи на масите и силуетите на седналите зад тях хора. Шумът на тълпата конкурираше неговата музика, не бе като за един музикален клуб, където преди всичко се слушаше музиката. Музикалният бизнес не се бе променил съществено през последните петнайсет години.
Той не бе забелязал, че Боби бе донесла при влизането си балони с хелий. Между две изпълнения тя пресече празния дансинг и завърза балоните за подпората на капака на пианото, после се наведе и целуна Болд по бузата.
— Честит рожден ден, Лу! Много ми липсваше!
Той изпълни два такта от популярната песен „Хепи Бъртдей“ и й намигна. Тя се върна при другите. Оставаха му само още две мелодии до края на неговия сет. Пристигна Елизабет сияеща; носеше един подарък и той разгада конспирацията. Разбра, че са пропаднали неговите надежди да остане незабелязан четиридесетият му рожден ден.
Той изсвири „Всичко, което си ти за мен“ и „Някъде над небесната дъга“, и двете посветени на Елизабет. Почувства бучка в гърлото си, когато тя го погледна и му се усмихна при повторението на припева на „Небесната дъга“. Наистина ли се случи всичко това през последните седмици? „И всичко това създаваш ти“, помисли си той.
Тълпата тук бе скромна, но и признателна. Докато Болд прекосяваше подиума за танци по посока на масата, където бяха седнали неговите приятели, клубното стерео засвири Стиви Уондър.
— Но рожденият ми ден е утре — опита се да възрази, като забеляза, че Ейбрамс и Диксън също бяха донесли подаръци.
— Ти утре не си на работа — каза Диксън.
Той се ръкува с двамата мъже, седна до Елизабет и я целуна по бузата.
— Влюбените птички се събраха! — каза Ейбрамс.
Болд стисна ръката на Елизабет под масата, тя му отговори със същото.
— Дълго време — каза той на Боби.
Тя кимна с глава.
— Как се чувстваш?
— Физически съм добре. — Тя вдигна рамене. — Все още малко неуверена, предполагам.
— Кой не би се чувствал така? — каза Елизабет с въздишка.
— Съгласен съм — обади се Диксън. — Но ти ще преодолееш всичко.
Тя се усмихна, след което изведнъж стана сериозна.
— Но моят стрес не е от шока при атаката, която преживях. Въобще не е от това. Не е от Ландж. — Тя погледна всеки един от присъстващите поотделно. — Джеймс… да, Джеймс Ройс. Аз излизах с него. Два пъти. Но той беше абсолютно нормален. Учтив, чаровен, атрактивен, интелигентен. А като си помисля какво направи… Разбирате ли, това все още ме потиска.
Диксън я потупа по гърба.
— Това потиска всички нас, Боби. Аз работих с него месеци наред! — Той поклати глава.
— Може би щях да бъда аз — каза Боби. — Може би е трябвало аз да бъда следващата негова жертва. Вероятно ви дължа живота си, Лу!
— Глупости. Той не би се опитал да направи такова нещо. Просто искаше да те контролира. Освен това е имал и допълнително удоволствие да бъде с една хубава жена.
— Благодаря! — каза тя.
— И така? — каза Док Диксън ентусиазирано. — Как се чувстваш на четиридесет години?
— Ти можеш да ми кажеш — каза Болд.
— Аз на четиридесет? — попита Диксън.
Избухна смях.
— Никаква разлика! — каза Болд. Погледна профила на Елизабет. — Всъщност съвсем различно се чувствам сега. За пръв път от дълго време.