Той нахвърли някои бележки върху книжната салфетка, след като си спомни, че трябваше да говори с Шосвиц и Крамер относно новите си идеи за разследването. Това следствие беше най-голямото за последните години и той си даваше сметка за опасността от грешки и недоглеждалия. Една много странна контролна система, включваща трима детективи, би увеличила шансовете за своевременно откриване на такива грешки. Планът на Болд предвиждаше всеки детектив да проверява работата на другите. Това щеше да увеличи обема на работата, но и значително да намали риска от загубване на съдебната битка. Когато салфетката беше запълнена с бележки, стрелки и звездички, до ръба на масата се появи нечий униформен панталон от мек сив материал.
— Извинете, сър! — каза портиерът. — Тя излиза.
Болд стана бързо, прибра салфетката и сложи десетдоларова банкнота в ръката на портиера.
— Точно в момента? — попита.
— Да, сър!
Болд пресече входното фоайе точно в момента, когато тя излезе на улицата и той можа да зърне нейния профил. Болд мислеше да я последва, но после размисли и седна във вътрешния ъгъл, частично скрит зад група застрахователи, които се събираха за обяд.
Привлекателен мъж слезе по стълбите сам няколко минути по-късно. Беше на възраст около трийсет и пет години, рус и широкоплещест. Той пресече фоайето по посока на изхода. Болд го последва.
Само след няколко минути, когато този мъж влезе в Райнер Банк Тауър, Болд не беше изненадан. Той се изкачи до колата, свърза се с диспечера и после тръгна. Сърцето му биеше учестено, може би от изкачването, както му се искаше да вярва.
5
Приятелят на Черил Крой, Крег Маркет, работеше като месар в един безистен, на пет пресечки от Четиридесет и пета улица. Болд пристигна в един и петнайсет след обяд и го намери върху товаро-разтоварната площадка точно в момента, когато палеше цигара. Беше Марлборо. Болд забеляза, докато се представяше. Можеше вече да зачеркне това в своя списък. Младият мъж кимна, но не подаде ръка. Болд беше неприятно впечатлен от кървавите петна върху престилката.
— Аз вече говорих с вашите момчета, нали? — оплака се Маркет.
Болд изясни своята роля в следствието и нуждата да чуе някои неща от първа ръка.
— Разбирате ли ме? — И завършвайки обяснението, добави: — В такива случаи като този, жертвите са всичко, с което разполагаме. Те трябва да ни кажат кой е извършителят.
— Това е малко грубо, нали? — изсъска Маркет.
— Виждам, че разбирате идеята! — Болд влезе в същия тон.
В това отношение той не би могъл да изключи никого от подозрение, дори любовника. По физически данни Маркет не съвпадаше с профила на Научния център — изглеждаше здрав и силен — но като месар чирак, по естеството на работата си беше свикнал да гледа кръв и освен това не изглеждаше да обича много полицията.
Той се обърна и изгледа косо Болд с изкривените си зачервени очи.
— Ако вашите тъпи ченгета бяха арестували истинския убиец, сега цялата работа би била съвсем различна. Черил не бягаше вече за здраве заради убийствата. Беше станала предпазлива. Направи дяволски много за това. Но тя се отпусна, след като убиецът беше застрелян в съда. Отдъхна си всеки един, както и целият град, а сега вижте как се преобърнаха нещата. Дрисльовци! — Той изглеждаше по-млад, отколкото предполагаше Болд първоначално.
— В петък през нощта вие сте я видели за последен път жива, нали? — Болд запита, нарочно избягвайки всякакви усложнения заради неговия тон.
— Да, петък! Точно!
— Вечеряхте в „Гидо“?
— Ядохме пай в „Гидо“, върнахме се в нейната къща и гледахме известно време телевизия.
— Нещо необичайно да се е случило, докато сте били в „Гидо“? Странни момчета, нещо подобно?
— Вие смятате, че тези момчета ловуват в ресторантите?
— Ще свършим по-бързо, ако аз задавам въпросите! — изкоментира Болд. — На нас двамата ни предстои още много работа. — Основният маниер на Болд се различаваше — той беше този, който водеше интервюто. С момчета като Маркет — а той беше видял много такива — предпочиташе да пресече всякакви глупости още в началото и да приключи бързо. Представата за това момче, стоварващо касапския нож върху суровото месо, не звучеше добре.