— Нищо необикновено! — отговори Маркет, докато палеше втора цигара Марлборо.
— Кога започнахте да се виждате с Крой?
— Отпреди два месеца. Срещнахме се в къщата на един приятел към средата на лятото. Аз невинаги съм бил месаря, вие знаете. Работех в Боинг допреди осемнайсет месеца, в монтажния състав. Освободиха ме заедно с хиляда и двеста други. Не можах да намеря такава работа, освен в южен Кол. Отидох там, но трябваше да се върна обратно. Като вегетарианка Черил не обичаше моята нова работа. — Той погледна престилката си. — Политиците имат наглостта да говорят, че икономиката отново е здрава. Какво, по дяволите, знаят те?
— Как тя прекарваше времето си, когато не е била с вас? Знаете ли нещо по този въпрос?
— Нещо, да! Работата й заемаше по-голямата част от времето. Този адвокат й вадеше душата. Шейсет работни часа седмично понякога. Правеше нещо със своите приятелки, пазаруваше, нещо от тоя род. Завърши готварски курс…
— Спомнете си къде!
— В университета. Едно от вечерните занятия за хора, които са завършили.
Болд си отбеляза.
— Тя четеше малко. Обичаше филми. Беше съвсем нормална, толкова нормална, колкото и всяка друга, която някога сте срещали. Ние добре си живеехме. Хванете нейния убиец и аз ще спестя на държавата разходите за съдебния процес.
— Би било по-разумно да не правите такива изявления, господин Маркет! Това няма да ви се удаде никъде. Разбирате ли?
— Да, сигурно. Разбрах го! — Той дръпна продължително от цигарата.
— Използваше ли тя възможностите около Грийн Лейк? Например пътеката за бягане, или нещо подобно?
— Естествено. Всеки, който живее наблизо, ползва това нещо. Ние се разхождахме там, нещо такова.
— Беше ли тя, или и двамата сте били заедно на езерото миналата седмица?
— Сигурен съм, че тя — да! Бягаше за здраве всеки ден.
— Искам да помислите върху това много внимателно.
— Казах ви, че съм сигурен.
— Винаги ли пазаруваше тя в едни и същи магазини? — запита Болд, като имаше предвид книгата, която намери под леглото.
— Миналите няколко месеца пазаруваше тук винаги, когато съм бил на смяна. Не зная. Имаше и два магазина близо до нейната къща. В малката бакалия горе, на „Грийнууд“; купуваше сладолед, такива работи. Вие знаете как става това. Пазаруваше в съседни магазини като всички.
— Аз правя досие по хода на работата. Когато го завърша, бих искал да го прегледате и да го допълните, ако има нещо особено. Все ще намерите малко свободно време. Нали нямате нищо против?
— Аз съм за залавянето на престъпника, също като всеки друг. Искате да допълня нещо, ще го направя.
— Тя е купила нова книга в събота. Имате ли представа къде я е купила?
Маркет повдигна рамене и дръпна силно от цигарата.
— Не мога да ви кажа. Както ви казах, тя не обичаше да чете.
— Помислете малко повече върху това, моля ви, Маркет! Къде може да е купила книгата? Някакво специално място?
— Аз мисля.
— Много е важно! — добави Болд.
— Чувам ви. Мисля! — Той всмукна дълбоко от цигарата и поклати отрицателно глава. — Не зная! Бих казал тук. Но тя не идва тук миналата събота.
— Сигурен ли сте?
— Сигурен съм! — Ново всмукване. Дълбока въздишка. — Впрочем не зная, в аптека, може би? Вие сте полицаят. Тя пазарува нещо друго в събота.
— Така ли? — Болд си отбеляза това. — Разбирате ли, вие ми дадохте нова идея.
— Фу! Не преувеличавайте, господин детектив.
Болд сви устни.
— Вие знаете какво би могла да направи тя? Нещо, което предпочита да прави в края на седмицата?
Маркет поклати глава и издиша голямо валмо дим.
— Слушайте, аз бях при нея в петък през нощта. Трябваше да бъда тук в осем в събота. Имахме определена среща през нощта. — Той се обърна с лице към Болд, с натрапващата се кървава престилка. — Какво ще кажете за това?
Болд погледна настрана към някакъв кош с гниещи отпадъци, после се обърна отново към Маркет.
— Какво можете да ми кажете за нейния живот вкъщи? Нейните навици? Например дърпаше ли завесите през нощта?
— Да, сигурен съм!
— А прозорците? Имаше ли навика да ги оставя отворени? Намерихме два отворени на горния етаж.