Джон Ла Моя работеше в цивилни дрехи и носеше къдрава коса. Имаше мустаци, квадратна брада и шоколадови очи. На трийсет и три години беше новак в разследването на убийствата. Болд го беше използвал преди десет месеца в разследване на убийство, отделяйки го от местоработата, където са били пренебрегнати неговите таланти. Той беше помогнал на Болд в решаването на случай и оттогава работеше в отдела по убийствата. Висок, силен и способен, горд с италианския си произход, той имаше навика да третира всяка жена в офиса като сегашна или бивша любовница. Дойде направо в кабинета дързък и самоуверен, какъвто си беше.
Двамата мъже се срещнаха в преградено за Болд офис пространство, две прегради по-навътре от тази на Крамер. Болд подаде на Ла Моя фотокопие от малката касова бележка.
— Искам да разберете от кой магазин е тази бележка. Нашият департамент сне вече добри отпечатъци от нея. Написал съм заглавието на книгата. Някакви въпроси?
— Искате от мен да намеря магазина? Слушайте, тъкмо доведохме една двойка „полички“ от отдела „Специални нападения“. Защо не вземете една от тях за тази работа? Ние с Томи все още работим над пробите, взети около къщата на Крой. Това е много по-важно…
— Някакви други въпроси? — попита Болд.
— Книга? Вие знаете колко много магазини биха могли да продадат тази книга!
— Имаме бележката. Знаете къде тя живее. Вземете от издателя списъка на дистрибуторите. Разберете в кои магазини е изпратена книгата. Тя е „бестселър“, така че се продава най-малко в двайсет.
— Бих казал в двеста!
— Той може да я е забелязал там, разбирате ли? А може би работи зад щанда. Това трябва да се извърши много внимателно, ако не поискаме да го уплашим. Аз избрах вас нарочно, Джон. Не искам да задавате никакви въпроси на персонала. Искам да се дължите като купувач. Маркирайте магазините върху една карта и започнете от най-близките до нейната къща. Разберете от нашите момчета какъв е типът на регистъра, който пуска този вид бележки. Това ще ви спести много време. Ако магазинът работи с такъв тип регистър, купете нещо съвсем евтино и вземете бележката. Преценете доколко прилича на тази, която имаме. По този начин ще можем да намалим броя на магазините до един малък списък и най-малко ходене. Разбирате ли какво искам?
— Да, но не виждам защо аз!
— Не ми създавайте трудност, Джон. Трябва да определим как той намира своите жертви. Те всички са живели в почти един и същи район. Могли са да пазаруват в едни и същи магазини. Книгата е нещо, с което започваме.
Ла Моя кимна с глава.
— Мога ли да взема една от „поличките“ за компания?
Болд поклати отрицателно глава.
— Не! Направете го сам. Така ще изглежда съвсем нормално. Искам също да не изпускате от око всеки, който има прилика с профила, разбирате ли?
— Да, разбрах!
— Запишете си фамилиите и приятелите на жертвите. Проверете дали за всяка от тях има копие от списъка на вероятните магазини. Искам да зная дали някоя от жертвите е пазарувала каквото и да е в тези магазини. Следите ли мисълта ми?
— Ще се оправя!
— Добре! Съжалявам, Джон, но всичко трябва да бъде изпълнено перфектно. Това би могло да бъде връзката, която търсим. Проверявайте всяко ъгълче. Вие сте добър по тази част. Той ги намира по някакъв начин, нали? Но къде? Как?
— Имате ли нещо против, ако ви кажа, че не изглеждате добре, сержант?
— Да, имам против! — отсече Болд сърдито. „Трябва да бия вече!“ — помисли си той.
7
Нощно време Седемдесет и четвърта улица беше спокойна. Въздушните електропроводници образуваха мрежа от проблясващи черни нишки, а уличните лампи разпръсваха тъмнината и се оглеждаха в локвите по настилката. Болд влезе в къщата на Крой през задната врата. За Лу Болд привидното спокойствие и тишината бяха измамни. Убиецът беше все още някъде там, свободен и безконтролен.
Той опита различни комбинации на вътрешното осветление. Запали лампите в кухнята, дневната, горното антре, спалнята и банята. Излезе навън и започна да обикаля къщата бавно, като изследваше гледката към нея от различни разстояния и под различни ъгли. Стигна до заключението, че много лесно биха могли да видят Крой как отива в кухнята за закуска. Дали е била заметната с някакъв халат онази нощ, или е забравила и е отишла само по прозрачната си нощница, поради което силуетът й се е очертавал ясно на светлината на отворения хладилник? Болд не проникна в мислите на убиеца. Той не можа да направи това, но просто се приближи до тях, изхождайки от логиката на убийците. Как може човек да проникне в къщата без знанието на Крой? Откъде би могъл убиецът да я забележи? Изглежда страната откъм главния вход на къщата предлагаше по-малко възможности за един наблюдател. Случайно ли беше избрана Крой за следваща жертва? В началото на разследванията той можеше да допуска това, но повече — не. Всяка една от жертвите беше самотна жена, различна по външен вид, но сходна по възраст; всяка беше имала приятел или любовник, който случайно беше прекарал предната нощ в къщата или апартамента на жертвата. И освен това, всяка жена се оказваше нападната тогава, когато е била сама. Очевидно убиецът е планирал своите убийства — поставял е жертвите си под наблюдение, съставял е плана, а сетне го е привеждал в изпълнение.