Това беше тъничката линия, начертана от убиеца, разделяща психичното от психопатията. Въпреки че неговите убийства показваха признаци на отчаяно насилие, изригване и психична спонтанност, методът на селекцията изглежда показваше предварително обмисляне и подробно планиране — поведение, характерно повече за психопата. Тази комбинация от противоречия го правеше по-труден и по-непредвидим.
Болд се върна при колата, качи се и запали вътрешната лампичка. Препрочете рапортите на колегите си детективи. Никой от съседите не си беше спомнил някакви редовни доставки в дома на Крой. Нито пране, нито доставки на пица. Нищо, което да е привлякло вниманието към къщата през нощта на убийството или някоя друга нощ. Той грабна бинокъла си от чантичката с ръкавиците, загаси лампичката и се върна, за да обходи наоколо, поглеждайки от време на време към къщата. Изкачи се на високото с надеждата да използва една необикновено благоприятна позиция. Зад себе си дочу неясни звуци на музика на Оскар Петерсън, която прекъсна, но го накара да си спомни за по-ранните години, прекарани зад пианото в работа за петдесет долара и някой бакшиш. Чудеше се какъв ли би бил сега неговият живот, ако беше останал в същата професия! Имаше ведрост и простота в живота на музиканта. Работата беше одухотворяваща, ефирна и продължаваше, докато звучаха нотите в салона. Вариации на тема. Години наред поддържаше това като хоби, но вече не можеше да си спомни кога за последен път е свирил. Твърде дълго. Той застана на тротоара, импровизациите на Оскар продължаваха зад него; чуваше се познатото свирене на гуми в далечината; впечатли го формираното еднообразие от спретнати къщи, натъпкани по протежение на Седемдесет и четвърта улица, и реши да се върне към работата си. С отдалечаването пианото се чуваше все по-слабо, което му се стори изведнъж колкото символично, толкова и тъжно.
След няколко къщи по-нагоре той загуби поглед към къщата, както беше станало и предишния ден. Пресече Седемдесет и трета улица и тръгна обратно надолу, но не можа да зърне къщата на Крой, докато не слезе до апартаментите долу, където между къщите успя да открие добра пролука към нейния прозорец в спалнята. От тук обаче, както и преди, ниският ъгъл позволяваше да се види само закрепването на лампата на тавана. От тази точка убиецът е могъл да види само угасването на лампата в стаята. Могъл е също да пресече съседния двор, да прехвърли оградата и да се озове в задния двор на Крой. Болд реши да се върне и да провери това направление на дневна светлина.
Някаква патрулна кола го хвана изненадващо, тя се озова зад него, преди да я е забелязал дори. Някой беше алармирал полицията във връзка с неговото присъствие там. Болд бързо изясни всичко и колата си отиде. Той беше дочул за обновената програма „Наблюдавай наоколо“. Неговото моментно задържане беше едно доказателство, че тя действа след предадената неотдавна криминална статистика. Кражбите в града бяха намалели с единайсет процента за последните два месеца, което се отдаваше единствено на програмите в помощ на полицията.
Колкото и трудно да му беше да приеме, той знаеше, че има по-голяма вероятност обществеността да залови убиеца, отколкото той самият и неговите хора. Може би той е тук някъде и в този момент, или някое наблюдателно око вече го следи…
Като завърши обиколката в кварталчето, Болд отново влезе в къщата. Седна на масата в кухнята и се опита да си представи Черил Крой в съвсем леко облекло как отваря хладилника, налива си чаша мляко, взема бисквити от бюфета и се отправя по стъпалата нагоре. Той я последва, загаси лампите както тя би го направила. Изкачи се по стъпалата. Същото стъпало изскърца под неговата тежест. Той продължи навътре, след като загаси осветлението. Гледката на кървавите петна върху леглото го възпря за момент, но после продължи упражнението: постави млякото върху нощната масичка, поседна на матрака, като се стараеше да избягва кървавите петна и тебешира, придържайки се по-близо до таблата откъм главата.