Дали книгата е била на масичката? Тук ли я е сграбчил убиецът, като я е изненадал, или на долния етаж? Болд забеляза за първи път, че малкият панел на лицевата част на телевизора е отворен. Скочи от леглото и отиде там. Погледна назад, после към апарата. Имаше прах за откриване на отпечатъци. Нещо не беше наред. След няколко секунди размишление той установи, че телевизорът се управлява дистанционно, но липсва дистанционният контрол. Огледа масичката и пода под нея. Търси под леглото. Внимателно провери с крак, да не би да е под гънките на окървавените чаршафи. Кутийката липсваше. Разгледа около телевизора, зад видеото по пода, близо до стената. Никакъв признак. Може би това обясняваше защо малкият панел е останал отворен. Вероятно тя е загубила или е повредила дистанционното управление и единствената възможност за управление на телевизора е била да прави това ръчно, чрез този панел.
Той коленичи отново пред апарата и започна да търси, методически повтаряйки всяка стъпка. Когато стигна до масичката, я огледа от всички страни и с преместването на погледа съзря крайчеца на черната кутийка на дистанционния контрол там, където е била оставена — между матрака и таблата на леглото. Извади от джоба си писалка и гребенче, разчисти възглавниците и седна върху матрака. С помощна на гребенчето и писалката, без да пипа с пръсти, той изтегли кутийката от процепа и я постави на чаршафа. Като всички детективи, така и Болд винаги носеше комплект книжни торбички за проби в джоба на сакото си. Извади една и постави в нея устройството за дистанционен контрол.
Докато затваряше торбичката, погледна за момент навън през прозореца. Там горе, между две къщи на Седемдесет и трета улица, стоеше самотен електрически стълб като най-високата мачта на голям кораб, чийто връх оглеждаше къщата на Крой като гнездо на врана над гигантските гребени на океанските вълни. Удобна позиция! Минута по-късно той вече катереше хълма, изгарящ от нетърпение да пресече Седемдесет и трета и да намери този стълб.
С приближаването като че нещо го дърпаше към стълба. Той се извисяваше в далечния край на улицата върху хълм, който на известна височина се изравняваше, след което пак тръгваше стръмно нагоре към стълба. Стоеше отделно от другите и беше по-висок с два-три фута. Дузина жици тръгваха от него на всички страни, а половината от тях захранваха къщите оттатък улицата. Металически стъпала изпъкваха отстрани като късите крака на стоножка. Точно когато Болд пресичаше улицата, блясък на бяла светлина мигна в прозореца на втория етаж на къщата зад стълба. Искрата привлече неговото внимание и той се обърна да види от какво произхожда. Отново се появи малък сноп лъчи в прозореца, като да идваха от мигащо фенерче, както той си помисли. Погледна от по-близо, но не можа да види по-ясно. Уличната лампа се отразяваше от стъклото на прозореца също. Приближи се още повече и установи, че не беше никакво фенерче; приличаше повече на обектива на телескоп. Хвърли поглед по посока на наблюдението. Едноетажна къща обаче блокираше погледа от Седемдесет и четвърта. Но нали телескопът беше на височината на втория етаж! Сърцето му започна да бие учестено. Изтича в пролуката между къщите и застана. Погледна първо към Седемдесет и четвърта улица, после назад към телескопа. Забърза към края на тази алея и към задния двор — през оградата и малко под него, линията на наблюдение от телескопа право към къщата на Крой. Тогава побягна обратно към улицата. Осветителният стълб показваше признаци на неотдавнашно изкачване. Обикновено обработените стълбове с времето ставаха тъмнокафяви, а на повърхността на този стълб имаше дълги драскотини в жълтеникав цвят от двете страни, на височината на първото захващане с ръка. Нямаше съмнение, че този стълб е изкачван съвсем неотдавна, а отгоре би могло да се наблюдава ясно спалнята на Черил Крой. Болд се усмихна с известно чувство на самоудовлетворение като погледна високия стълб. „Ние всички правим грешки понякога — мислеше си той. — Толкова малко от нас са способни да направят нещо перфектно!“
Той чувстваше изкушение да обгърне този стълб с ръце и да го притисне към гърдите си. Изкачи стъпалата и почука силно на входната врата. Една завеса отляво леко се дръпна. Изплашено изражение на мъжко лице запълни бързо замъгляващото се стъкло. Момент по-късно веригата беше свалена, входната врата се открехна и в пролуката се видя сънено лице.