Видя спряла кола пред знак „стоп“ и как шофьорът си запали цигара. Това предизвика образа на Крег Маркет, застанал до някакви гниещи растителни материали, със същата престилка с кървавите петна, и се учуди как всичко това може да бъде толкова лесно.
А имало ли е някога нещо лесно?
Той не мислеше така.
8
Лу Болд не се върна вкъщи този вторник през нощта. Жена му не би могла да очаква завръщането от Портланд по-рано от края на седмицата. Той убеди себе си, че се нуждае от спокойствие. Нае някаква евтина стая на Първо авеню за сметка на служебната си карта.
През следващите три дни Болд проведе второ проучване в околностите на Грийн Лейк, включително всички телефонни стълбове. Работеше по осемнайсет часа на ден, стараеше се да преглежда редовно потока от десетки доклади, които намираше върху бюрото си. Крамер също живееше в офиса по същите причини — той и Болд разделиха жертвите на две групи и въпреки възраженията на Шосвиц за извънредните часове, всеки от тях обхождаше и подробно изследваше своя район. Старият конфликт отново се появи между двамата сержанти. Болд искаше никога да не се възлага на Крамер форсирана задача като тази; беше уверен, че това чувство е взаимно. Крамер се задържаше зад бюрото цели дни, затрупан от канцеларска работа, най-вече с планиране на заявките.
Пресата продължаваше да лае. Изтичането на информация се поднови. Радиото на графство Кинг вече „теоретизираше“, че полицията за „Специални задачи“ скрива новите данни. Местните вестници отидоха по-далече, внушавайки на своите читатели, че полицията е съвсем близо до залавянето на „Кръстовия убиец“. Това беше никому ненужен натиск.
Крамер се изкашля и влезе в офиса на Болд без покана. Болд разговаряше по телефона и не можа да го спре. Крамер посегна към пепелника на бюрото и събори на пода куп подредени документи. Събра ги съвсем небрежно и безразборно на камара и седна върху тях на бюрото. С груби знаци Болд му показа, че трябва да се махне от бюрото и да вземе стол.
Крамер чакаше с нетърпение.
Болд прекъсна и остави слушалката.
— За бога, Джон! Какво има, по дяволите? — каза с досада, като се опитваше да подреди отново документите.
— Вие трябва да поддържате бюрото си по-чисто.
Бюрото ни Крамер беше винаги чисто, без нито едно петънце. За Болд обаче собственото му бюро беше дори твърде чисто за един полицай, който е зает винаги. Крамер спазваше много стриктно разпоредбите. Триплираше едни, дублираше други, подреждаше всичко и навреме. Но най-често съвсем безполезно. Празнота и безсилие. Крамер беше най-добрият в придвижването на преписки. „Би могъл да бъде отличен данъчен агент“ — мислеше си Болд. За полицай му липсваха идеи и инициатива — необходими предпоставки за добра детективска работа. За никого, освен за Крамер, нямаше нищо чудно, че той винаги беше зад бюрото.
— Какво има, Джон?
— Получих най-новия доклад от Следственото управление. — Той подаде на Болд едно копие. — Току-що го видях на бюрото ми. Вероятно вашето копие е някъде тук — и започна да прелиства книжата на Болд. — Но някои други неща искам да прочетем с вас, освен възлагателните.
— Аз го прочетох! — каза Болд, връщайки копието на Крамер. — Ние пакетирахме червени нишки от килимчето зад входната врата, а също и от килима зад стола в спалнята. Трохите в умивалника бяха от шоколадовите бисквити, натрупани в бюфета. Откриха се и следи от прах върху лепенката, които Дикси достави. Прахта е от латексовите ръкавици. Същата, като при другите удари. Какво искате да направите повече? Какво има още? — подхвърли Болд, което озадачи Крамер.
Лицето му помръкна. Изглеждаше така, сякаш всеки момент може да заплаче. Той прошепна някак си по детски:
— Искам част от полската работа, Болд. Вие с Шосвиц ме погребвате в канцеларията. Болен съм и преуморен от тази работа. Аз съм точно толкова компетентен…
— Джон, това не е в моята компетентност. Знаете добре. Това е абсурдно. Трябва да говорите с Шосвиц.