Болд извади първата снимка от кафявия плик и я завъртя според обстановката в стаята. Крой беше гола, окървавена, лежеше по гръб с поглед към вратата — към самия Болд. „Не гледай към мен“ — помоли той. Но не тя, а той гледаше сега. Както при другите жертви, убиецът беше оставил Крой с отворени очи, използвайки специална сребриста лента за залепване на клепачите, вследствие на което лицето се опъва и изкривява, а уголемените очи плуват в дълбоки розови кухини. Краката в глезените и китките на ръцете оставаха вързани здраво с найлонов канап, докато другите краища, развързани от леглото, висяха на спирали под нивото на дюшека. Откъснатото парче от липсващата нощница оставаше завързано около шията на убитата. С изключение на този окървавен гердан, тя беше напълно разсъблечена, с нарешетени гърди от дълбоки рани във форма на кръст — жестокият символ на убиеца, който започва от гърлото и стига до пъпа. Неговата „търговска марка“. Затова вестниците го бяха нарекли „Кръстатия убиец“.
Болд продължи с другите снимки: нейното лице в едър план, раните, възлите и части от чаршафите — всичко заснето от различни ъгли и с различни обективи върху цветна лента. Кадър след кадър, всеки един запечатваше някакъв детайл в съзнанието на Болд, заемайки своето място в общата картина. Убийството на Черил Крой беше вече част от самия него. То щеше да витае в него с устойчивост и зловоние.
„Ако аз бях свършил добре моята работа — мислеше той, — вие щяхте да сте жива все още.“
През изтеклите седем години работа по убийствата, той никога не беше чувствал такава всепоглъщаща тежест, каквато това следствие поставяше върху него. Повечето от случаите на убийствата не повличаха след себе си повторения. Повторението просто го унищожаваше — предварително знаеше какво ще види, дори преди да е стигнал на местопрестъплението. Имаше чувството, че убиецът нарочно го принуждаваше по такъв отвратителен начин да поддържа у себе си това чувство и отново го наказваше за неговата неспособност да се справи със случая.
Имаше ли убиецът достатъчно съзнание, за да поиска да бъде спрян — както някои извършители на серийни убийства, или беше замаян и дезориентиран, блуждаещ безцелно по света, готов да влезе отново в капана на своята собствена психика и „тласнат“ към следващото убийство?
Нищо не можеше да се предскаже в това следствие. Дори Центърът на ФБР предупреди Болд, че убиецът не се вмества само в едно-единствено профилно описание. Някои части от неговия ритуал в извършването на убийството го характеризират като медиум: спонтанен дисфункционален индивид, често отговарящ на въображаеми гласове и команди. Други аспекти го сочат като психопат: калкулативна, асоциална и криминална мисъл. Беше казано на Болд, че има работа със случай на сложна личност и по тази причина профилът на Центъра бе могъл да не се взема предвид.
Той изтръгна книгата изпод леглото. За разлика от другите предмети в стаята, върху нея нямаше признаци на прах за отпечатъци. Те са я пропуснали. Отвори я на страницата, отбелязана с хартийка, която се оказа касова бележка, датирана предната събота. Не е ли скрита нарочно от Крой тази книга под леглото, за да послужи касовата бележка като следа? Дали в лицето на убиеца тя не е разпознала човек от магазина, където е купила книгата и леко я е плъзнала под леглото? Той изследва бележката, като избягваше да я докосва. Знаеше, че такава касова бележка се откъсва от регистър и дава възможност Следственият отдел да извлече отпечатък на палец или показалец. Той я постави най-отгоре върху снимките в кафявия плик. Черил Крой го гледаше право в очите, с широката лента, стягаща нейното лице.
Болд мина на другата страна на стаята и възстанови картината на убийството като филмов режисьор, който се готви да заснеме някаква сцена. Представи си как убиецът затяга нещо около шията на Крой, носна кърпичка може би. Тя започва да губи съзнание. Той не я оставя да загуби съзнание напълно. Това би провалило неговия ритуал. Довежда я до границата на безсъзнанието, като отпуска своя турникет, за да се възстанови. Болд наблюдаваше сега как престъпникът завързва глезените на краката и китките на ръцете на жертвата си, как я притяга към леглото, първо с лице надолу, а после — просто не е за вярване — залепва очите й така, че да останат широко отворени. Но защо? Каква бе неговата цел? Какво трябваше тя да гледа? Те знаеха, че неговият ритуал включваше някакво изпълнение, но какво изпълнение? Нямаше доказателство за онанизъм. Защо очите? Да не би убиецът да е обезобразен?