— Прочетох вашия доклад за следите от стъпки.
— Съжалявам, Лу. Знам, че се надявахте нещо да излезе от това, но нищо не може да послужи за пред съда.
— Защо не?
— Само частични следи; една снимка на контури върху неравен циментов под би обърнало нещата срещу нас. Защитата ще ни разкъса на парчета. Но същевременно, аз бих казал, че отпечатъците са почти сходни. Изглежда са от една и съща обувка. Същият човек.
— Но не и за пред съда.
— Правилно!
— Проклятие! — Болд наблюдаваше как Ейб покриваше с черния прах стъклата на колата. Следственото управление използваше бял или черен прах в зависимост от цвета на предметите. Черната пудра беше ужасна — проникваше навсякъде и правеше дрехите ви на каша.
— Виждам част от палец върху външното огледало — каза Ейбрамс.
Болд пристъпи по-близо и Ейбрамс му показа мястото на отпечатъка.
— Частичен, но добър отпечатък. Ляв мъжки палец. Това е много лошо.
— Защо?
— Защото отпечатъкът, с който разполагаме от книжната чинийка, е от дясната ръка. Същият частичен отпечатък, който снехме от изгорените материали, съвпада с този при Крой. Знаем вече, че последните два не са идентични.
— За кой случай говорите? Какво стана с отпечатъците върху моя портфейл?
— Вашият приятел Монтроуз не е бил на скара с Норвак, ако това имате предвид. Отпечатъците върху мукавените чинийки са различни.
— Моят щастлив ден.
— Какво мога да ви кажа?
— Искате ли да знаете в какво се състои работата, Ейб? — Болд продължи преди Ейбрамс да отговори. — Разполагаме с труп, който беше изхвърлен от водата при Алки Пойнт. Пръстите, оглозгани от морските животни до костите; дори и да снемем отпечатъци от нейни принадлежности, няма с какво да ги сравним. Същото е и със стъклата. Няма начин да идентифицираш един запис с бебешки глас. Ето защо аз имам сътрудници, които проверяват отново донесенията за изчезнали хора. Намираме следа от обувка, която може да съвпадне с друг случай на убийство, а горелият варел, доколкото разбирам, съдържа дрехи, които са били запалени и изгорени с определена цел. Сега откриваме липсващия фургон на жената, който изглежда много добре почистен; единствено този, който последен е шофирал този фургон, вероятно е нагласявал външното огледало — разсъждаваше Болд спокойно, но изведнъж очите му заблестяха. — Моля ви, направете ми една услуга. Нека преценим височината на шофьора по ъглите на двете огледала. Това може да помогне.
Ейбрамс хареса идеята. Той продължи своята работа по външната страна на каросерията.
Боби се появи през вратата в другия край на гаража и след малко се приближи до Болд.
— В кухината до капачката на резервоара — каза тя. — Монтроуз твърди, че винаги е оставяла ключовете в тази кухина, когато е ходила на уиндсърфинг.
Болд провери веднага.
— Няма ги — каза. — Искам да говорите утре сутринта с бреговата охрана, дали нямат някакви сведения за почистване на боклуци от сърфистите при Каркийк.
— Няма проблеми.
— След това бих искал да се срещнете с… — Той се мъчеше да си спомни едно име, дадено му от Дикси преди няколко дни. — Бейнбридж… не, не… — Той се премести на по-светло и прелисти бележника си. — Ратлидж. Доктор Байрон Ратлидж от отдела по морски науки в университета.
— Мога ли да попитам защо?
Той кимна.
— Дикси каза, че той би могъл да ни каже какво е направил проливът с тялото на Джейн Доу през петнайсетте дни преди да я намерим. Ние намерихме фургона на Норвак при Каркийк, а тялото й при Алки Пойнт. Искам да бъда сигурен какво означава това.
— Мислите, че няма смисъл? Ако се съди по вашия тон.
— Слушайте, Ейбрамс дойде с някои доказателства, които предполагат възможност за наличие на голяма игра.
— Например?
— Например тялото на Норвак да е на дъното на пролива в няколко кубически ярда бетон. — Той погледна часовника си.
— Колко е часът? — попита тя.
— Имам среща — отвърна той.
— И аз също — каза тя, като му показа отново, че отдавна е облечена.
— Моята е с треньор по гимнастика — каза Болд.
— А моята среща е с Джеймс Ройс.
Той не се изненада.
— Бъдете внимателна с него. Видях особения му поглед към вас онзи ден.