— Добре, татенце! — пошегува се тя. — Обещавам ви, че няма да кажа на никого за срещата ви с треньора. — Тя се обърна и тръгна, като се кикотеше. — Но аз бих казала, че вие трябва да се тревожите много повече от мен!
25
В десет часа и седем минути Сам де Вито напусна „Боди шоп“. Болд го следваше на разстояние. Треньорът спря първо пред апартамента си, остави мотора да работи и се върна с някакъв багаж. После се отби в нощния ресторант, който осигуряваше диетични вечери, и взе храна за вкъщи. Болд възприе, че той е позвънил предварително от апартамента си или пък от клуба „Боди шоп“.
Като тръгна на север, в посока към Каркийк парк и Холър Лейк, Болд разбра къде отива. Остави му добра преднина и го следваше търпеливо. Когато треньорът зави и спря пред къщата на Норвак, Болд никак не се изненада. Той спря на един квартал разстояние и приближи пеша.
Нощният въздух беше студен. Проникваше през куртката и го жилеше. Като се доближи до къщата, той се прикри в група дървета и разтърка ръцете си, за да се стоплят.
Болд се държеше покрай оградата, промъкна се през вратата и застана плътно до къщата. Заобиколи ъгъла откъм скарата. Чуваше се прещракване на инструменти. През пролуките на рехавата стълба можа да види тънък лъч светлина от фенерче-писалка, което мъжът държеше в устата си, насочено към вратата.
Болд извади револвера си — изведнъж съжали, че нямаше подкрепление. Треньорът беше почти два пъти по-масивен от него, може би и толкова по-силен. Като държеше револвера насочен нагоре, той се придвижи предпазливо към стълбището от червено дърво, откъм далечната страна.
Долови шума на отварящата се врата, при което светлината изчезна и го затрудни да вижда какво става. Мъжът беше вътре.
Болд побърза безшумно нагоре по стъпалата и се озова на горната площадка. От това, което можа да види в тъмнината, разбра, че треньорът бе компрометирал защитното устройство на вратата чрез развинтване откъм стената, като е използвал специален кабел и малка батерия. Беше оставил вратата отворена за бързо изтегляне, ако би се наложило. Болд стигна до вратата и се ослуша. Не можеше да разгадае нито един от тъпите звуци, нито да определи дали нощният посетител се намираше на пет стъпки от него, или по-нататък в коридора. Той влезе мигновено и отвори широко очи.
Видя светлината на фенерчето и съвсем слабо осветения коридор от кухнята към непознато за него помещение. Пристъпи напред в тъмнината и продължи.
Като стигна до коридорчето, видя отново светлината, този път идваща откъм спалня в края на коридора. Придвижи се към вратата на стаята и насочи револвера готов за стрелба. Отразеният лъч в огледалото на аптечката привлече неговото внимание. Мъжът оглеждаше банята на Норвак. Болд изчака няколко минути, за да даде възможност на търсещия да намери това, което търсеше. След известно време лицето на Де Вито се показа в огледалото и, ако можеше да вижда назад в тъмното, щеше да забележи Болд с втренчен в него поглед.
Но той продължи да претърсва съдържанието на аптечката, отваряше капачки и инспектираше хапчетата във флаконите, като фенерчето оставаше в устата му.
С отворена стъкленица, пълна с хапчета, треньорът се насочи към тоалетната, и точно в този момент Болд го закова на място, като включи светлините и извика:
— Не мърдай!
Погледът на Де Вито към клозетната чиния все още издаваше неговото намерение да изсипе хапчетата в тоалетната, но Болд размаха револвера си и го спря. Той накара треньора да остави стъкленицата на пода, и после да вдигне ръце, да се завърти и да ги опре на огледалото на медицинското шкафче.
— Къде точно ме чакахте, или ме проследихте? — попита Де Вито.
— Следих ви — отвърна Болд. — Какво става, Сам? Искате ли да ми кажете или желаете да ви закарам в центъра?
— Вие сте от „Убийства“. Ще ви кажа още тук — не съм убивал никого.
Болд го приближи предпазливо и потупа джобовете му. В задния му джоб намери няколко отвертки и жици. Извади ги.
— Доста сръчно действате с тези жици — каза.
— Монтирах системата за безопасност, когато инсталирах оборудването за упражнения. Тя има пет уреда в стаята на долния етаж.
— Момче за всичко.
— Всеки трябва да заработва прехраната си.
Болд го държеше обърнат към стената. Запали лампата и вдигна хапчетата.
— Какво има тук?
— Може би ще е по-добре да говоря в присъствието на адвокат? Вече ми прикачихте вмъкване с взлом. Нямам нужда от още нещо.