— Мога да ви прочета какви са вашите права, Сам, или да разговаряме и да изясним дали бихме могли да направим сделка.
Настъпи продължително мълчание.
— Не мога да реша.
— Търгувате с опиати, Сам? Това се наказва строго в този град.
— А-а, човече?…
— Говорете, Сам! Вече губя търпение.
— Това са стероиди. Идвате и задавате всякакви въпроси за Бетси. Представям си точно какво ще стане. Може много да се спечели и твърде бързо. Мисля, че сте тук, защото тя се чукаше и се провали поради голямата си сметка. А това са мои принадлежности. Правилно? Както казах, време е за адвокат!
— Няма да ви преча да потърсите съвет, ако наистина искате това, но се съмнявам, че Бетси Норвак умря от стероиди, ако въобще е умряла. Не за това идвах при вас в „Боди шоп“.
— Глупости.
— Кажете ми за това, Сам, и може би ще можем да се приберем без излишни писаници.
— Какво да ви кажа? Голяма част от хората в клуба са застрашени от свръхтегло, вие знаете това. Идват непрекъснато при мен и искат хапчета — стероиди — и аз правя някакъв малък бизнес с това. Чуйте и ме разберете. Ако не съм аз, те ще си ги доставят от друго място. Не търгувам с нищо опасно. Това не са хапчета с високи дози от веществото. Бетси, както и другите момичета, бяха във фазата на малките дози. Достатъчно само за настроение. Две от момчетата взимат леко завишени дози. Нищо страшно. Цялата работа е в проклетото име… Аз съм един от хората, които могат да ги доставят. Помислих и стигнах до извода, че като намерите тези хапчета тук, само въпрос на време е да стигнете до мен. Аз съм един от изключителните доставчици, човече.
— От колко време?
— Какво? — Той започна да се завърта, но Болд го предупреди да не мърда.
— Колко време Бетси ги е вземала?
— Норвак? Гадна работа, не знам. Шест месеца. Десет, може би. Този сърфинг, човече, иска сила. Тя се чувстваше отлично.
— Разкажете ми за нея, Сам. За вас и за нея имам предвид.
Той погледна Болд в отражението на огледалото.
— Няма нищо вярно, човече! Кълна се в Бога! Жената беше затруднена веднъж в клуба и аз й помогнах да се оправи. Това беше всичко. Кълна се в Бога! Няма нищо вярно в това, че съм бил ходил с нея.
— А аз чух нещо по-различно. Чух, че обичате жените.
— Някои от тях, човече. Вярно. Но, уверявам ви, не и Норвак. Тя беше просто на тренировъчен курс от високо ниво. Вярно е, че излизаше с няколко момчета от клуба, знаете, приятели. Чувах разни слухове, като всеки друг. Това място е пълно с клюки. Но ние никога не сме говорили за това. Норвак искаше да усъвършенства тялото си. Беше наистина много солидна за момиче с добро поведение. Сериозното отношение е половин спечелена битка при тренировката. Главата винаги трябва да е на мястото си.
— Стероидите влизат във вашата система, нали? В течение на месеци?
— Вярно е! Ето защо те излизат вече от мода. Но все още съществува голям пазар в клубовете като нашия. Хората просто са луди да имат хубави тела, човече. Някои правят всичко възможно, за да изглеждат по-добре от ближния си, качил двайсет и пет килограма в теглото си. Просто ще се изненадате.
— Аз ще ви разоря с обвинение за влизане с взлом. — Де Вито изглеждаше шокиран. — Трябва да го направя, длъжен съм. Но за сега няма да споменавам за опиатите. Все още не. Давам ви четиридесет и осем часа да изчистите каквото имате. Сетне ще поставя вашето име в „Наркобизнес“. Те ще се погрижат за вас. Въобще няма да знаете кой и какво ще направи. Вие сте вече вън от бизнеса, вън от всякакви опиати, разбирате ли?
— Чувам, да.
— Ще ви поставят под наблюдение от „Обири с взлом“.
— Разбирам.
— След една година наблюдението ще отпадне. Печелят всички.
— Не съвсем.
— Не мога да ви оставя да се изплъзнете. Имам своите съображения. — Болд вече прибираше револвера си.
Едно мигновено движение обаче го изненада. Едрият мъж го ритна в корема и го залепи за стената, изкара му целия въздух. Болд се сви, но получи още един унищожителен удар в стомаха. Опита се да спъне треньора с крак и успя да го извади от равновесие. Наведе глава и стреля. Чу, че паднаха парчета от огледалото, видя кръв в мивката, но Сам не изглеждаше засегнат ни най-малко. Напротив, той нанесе силно право кроше по брадичката на Болд, от което главата му се отметна назад и се удари в стената. Пред погледа му всичко помрачня и потъмня, а в главата си почувства тъпа нарастваща болка. Главата му увисна и той се свлече на пода. Като в просъница чуваше отекващите стъпки на треньора, който напускаше къщата. Болд се придвижи напред със затворени очи, довлече се до тоалетната и там повърна. В това време дочу стартирането на кола — треньорът се отдалечаваше. Чувстваше, че тежи двойно повече. Повърна отново и тогава успя да се изправи, тръгна към спалнята и се дотътри до телефона при леглото.