Той не знаеше защо искаше да я отдалечи от себе си, но с нищо не можеше да си помогне. Като разговаряше по този начин, самият се чудеше защо трябваше да отблъсква всичко — и всекиго, когото обича — далеч от себе си.
— А как Крамер реагира на такъв род гняв?
— Ти, копеле — изригна тя, — ти, праведното копеле, дори не искаш да чуеш това, което ти казвам. Ти възприемаш всичко, доколкото то може да се вмести в някаква предварително определена рамка за всяко нещо. Харесва ти да се самосъжаляваш, искаш да седиш върху гърнето на състраданието, знаеш само една посока — напред, Лу Болд. Върви! Върви, щом искаш! Но ти вървиш надолу. Падай по-ниско, колкото можеш…
— Виж какво, ако искаш, излизай с Крамер, ако искаш бъди мой гост. Лично аз го намирам блудкав и банален, но може би това подхожда на твоите вкусове. Аз мога да продължавам да си живея и без неуместните емоции на една жена психолог. Няма да се убия заради това, да знаеш. Един път сме вечеряли заедно. Голяма работа! Голяма работа!
Тя тръгна бързо към вратата, косата й се развяваше назад, бедрата й бяха като напомпани. Удари вратата така силно зад себе си, че завесата падна и провисна върху телевизора като голям флаг при безветрие.
— А, Бейб! — каза той, като използва галеното обръщение, което беше предназначено по-рано само за Елизабет, качвайки същевременно краката си на масичката за кафе и опипвайки моравата бучка на главата си.
Отвън се чу стартиране на кола с мощен рев на мотора. Той си помисли, че тя може да се удари в нещо. Секунди по-късно се чух глух контакт от удар в нещо на паркинга вероятно при опита й да се изтегли твърде бързо.
Помисли си, че би трябвало да се вдигне и да погледне през прозореца, но твърде много го болеше главата.
27
На следващата сутрин, вторник, осемнадесето число от месеца, той старателно избягваше да среща Крамер и Дафи. Пристигна в службата доста по-рано, за да не ги срещне евентуално в коридора. На бюрото си, в кутията за документи, намери копие на розова хартия от ФБР с обяснения защо треньорът е избягал: неговото истинско име беше Семюъл Романело, издирван по дело за опиати във Форт Лодърдейл.
Боби го настигна в асансьора, в който скочи секунда преди да се затвори. Той бързо натисна „Л“.
— Добро утро — каза тя. — Дочух, че сте имали малка схватка миналата нощ.
— А вие как сте? — попита той с неучтив и малко злобен глас.
Тя се озадачи, изглеждаше като зашеметена.
— За това не се пита — каза. Скръсти ръце недоволно и се загледа някъде встрани.
Асансьорът беше много бавен, а при спирането изскърца доста шумно.
— Съжалявам! — каза той. — Изкарвам си яда на вас. Разбирам, че не е справедливо.
— Не, не за това! Възмущава ме вашето загатване, че се чукам всеки път, когато имам среща с някой мъж. Това е безчувствено и непростимо.
— Можем ли да започнем отново?
— Не! — отговори ядосано тя.
— Моля ви! — помисли той с чувство на пълно примирение. — Много ви моля! — повтори.
— Какво ви е на вас?
— Случай на неприятности.
— Аз бих казал същото.
— Нямам предвид това.
Асансьорът спря и те слязоха на приземния етаж.
Той се отправи навън.
— Да ви взема едно свястно кафе?
Тя се поколеба, но после го последва.
— Това, което исках да ви кажа, е, че имам известен напредък по въпроса за непромокаемите костюми.
Изглежда той не я чуваше.
— Норвак е вземала стероиди. Попитах Дикси дали биха могли да изследват една проба от плътта й. Той отговори, че няма проблеми. Каза също, че ще изпрати пробата в лабораторията по криминология, но не може да се очакват резултати по-рано от два дни. Ако не се открият стероиди в тази жена, тогава ще бъдем с една стъпка по-близо до доказателството, че това не е Норвак.
— А аз намерих един магазин, който дава под наем, там долу до кея. Те маркират всички вещи с червени лъскави копчета. Говорих с едно момче за случаи на нарушение — невръщане на наети вещи. Слушате ли ме?
— Имам разрешение за претърсване, след като оня се вмъкна в жилището й. Знаех, че Шосвиц не би го поискал по никакъв начин. Той не обръща много внимание на тези неща.
— Мисля, че след получения удар в главата, нещо ви се губи. Чухте ли поне една дума от това, което ви казах?
— Взехте ли някакво име? — попита той, показвайки, че е чул всичко.