Бледа дървена табелка маркираше сградата. Болд паркира колата си на единствената малка площадка. Единична пътека, покрита с постен бетон, свързваше двете двуетажни сгради. Кабинетът на Ратлидж беше някъде по средата вляво. Привлекателна секретарка, може би в началото на петдесетте си години, предупреди професора по телефона, и няколко минути по-късно Болд беше представен.
Ратлидж перфектно покриваше представата за един професионален, осолен от морската вода мореплавател: имаше черна посивяваща брада, здрави зъби и блуждаещи сини очи. Държеше постоянно лула в лявата си ръка и имаше внушаващо доверие и завладяваща усмивка. Неговият офис беше малък, подът — покрит с линолеум, и с единствен прозорец без особен изглед. Изписана черна дъска заемаше вътрешната стена. Бюрото му беше в безпорядък, но той добре знаеше кое къде се намира. Седна на въртящ се стол, който позволяваше и облягане назад за почивка. Имаше писукащ глас, като на много стар човек, въпреки неговите четиридесетина години; някакъв вкоренен навик да притиска изгризаното стъбло на лулата към долната си челюст и да чопли брадата си.
Болд се представи и зае един капитански стол. Какво още можеше да се отбележи? Окачените флуоресцентни лампи работеха доста шумно. Зад Ратлидж се виждаха няколко евтини мотелски картини с морска тематика.
— Това, което ме интересува — започна Болд, — е дали бихте могли да ми помогнете да определя къде може да е хвърлено човешко тяло в Паджит Саунд, при положение, че се знае къде е изхвърлено на брега и колко време е престояло във водата. Предполагам, че въпросът е как водните течения влияят на едно потопено тяло.
— Разбирам. От отдел „Убийства“ ли сте, казахте? Окей! Впрочем едно потопено тяло може да е в неутрално положение във водата, което означава, че нито постоянно плава по повърхността на водата, нито непрекъснато потъва — зависи от обема на костите, от телесната плът и други фактори. В едно мъртво човешко тяло това зависи и от количеството на отделените газове. Всякакъв свободно плаващ предмет, включително и човешки труп, заема във водата някакво пространство, както един непромокаем пакет. Той плава по течението като част от него и ще отиде там, където течението го отнесе.
— Намерихме тялото при Алки Пойнт. Престояло е във водата около две седмици.
— Алки? Да, това сега не е изненадващо, наистина. Алки прихваща много неща, потънали при Ийст Песидж. Позволете да ви покажа нещо, детектив Болд.
Ратлидж трудно запали лулата си. Опита няколко пъти, син сернист дим се виеше във въздуха, и като разпали най-после лулата, стана и отиде до черната дъска, изтри голяма част от нея и взе тебешира с фамилиарността на човек, който дълги години е правил това. Той изтегли няколко плътни линии и само след няколко минути Болд можа да различи долната половина на Паджит Саунд, с Вешън Айланд в центъра и Алки Пойнт вдясно, под един кръг, означаващ местоположението на града. Той отбеляза и Колвъс Песидж — блесна водна лента между Вешън Айланд и Олимпийския полуостров на западен Вашингтон, а също и Ийст Песидж с една по-широка лента на изток от Вешън.
— Тук виждаме повърхностно течение, обратно на подводните течения. Знаем, че в съчетание с приливите и отливите се получава една обща резултатна посока на юг в този район. Аз нямам предвид един цялостен цикъл или само някакъв усреднен отлив, тъй като ако усредните общо приливите и отливите, ще видите, че повърхностните и дълбочинните течения — и особено дълбочинните — се насочват със затихваща сила в зоната на влияние и именно към този район. В случай на прилив нивото се подвига и пълни естуара на Паджит Саунд, а водата идва предимно откъм тази страна. — Той посочи на изток от Вешън Айланд. — А оттеглянето на водата става през тези ниски теснини. — При това той посочи район от своята карта под острова. — При такива движения се получава голямо вертикално смесване на водите. Когато приливът спре и нивото започне да пада, поради изпъкналата форма на Пойнт Динайнс водата се насочва нагоре към Колвъс Песидж.
След кратка пауза Ратлидж продължи.
— Сега при следващия прилив, поради това, че Колвъс Песидж е толкова тесен — почти като канал — и освен това е и плитък, приливът се движи по-бързо и щом достигне северния бряг на Вешън, се задържа и процесът започва отново, нещо като непрекъснатото кръгово движение на стрелките на часовник, обикаля Вешън Айланд. В действителност част от повърхностната маса на водите при отлив се насочва към Алки Пойнт. Една част отива на север с повърхностното течение, другата — на юг, която се включва отново в цикъла.