Ратлидж мина на конкретния случай.
— Във вашия случай, детективе, казвате, че сте намерили тялото при Алки. Аз бих казал, че това тяло е започнало движението си тук, от Ийст Песидж първоначално. След пет дни до една седмица — бихте могли да проверите при патолога — от разлагането се появяват газове, които уравновесяват тялото във водата, като всяко неутрално плаващо тяло. Запомнете, че температурата на водата в долните пластове е ниска и забавя процеса на разлагането. Поради това тялото прекарва известно време в течението и се придвижва към тази точка. — Той посочи отново Пойнт Динайнс. — То се вдига благодарение на непропускливата си обвивка като пакет и напуска дълбочините при Ийст Песидж, а при отлива навлиза в Колвъс Песидж. В плитките топли води разлагането се ускорява. Към края на Колвъс Песидж, вследствие на газовете, то е вече в безразлично равновесие, вдига се над водата и бива отнесено от повърхностното течение при Алки Пойнт. — Той заби тебешира в черната дъска, сякаш искаше да я прободе, но той се разлетя на множество парчета. Част от тях паднаха и върху подовата настилка.
— В такъв случай, по ваше мнение тялото е потънало във водата при Ийст Песидж? — попита Болд.
— Вие казахте две седмици, нали?
— Да.
— Ако наистина е така, аз мога почти да гарантирам за това, което казах. Ако бяха четири или шест седмици, би съществувала вероятност тялото да се придвижи по-нататък в естуара. При две, дори три седмици, най-вероятно тялото щеше да се намира под Алки, вътре в Ийст Песидж.
— Не при Каркийк?
— Каркийк? — Ратлидж се изненада. — Каркийк? Бих казал не! Повърхностното и дълбочинното течение при Каркийк е съвсем противоположно. Водата се движи към Адмиралтейския залив и навън от теснините.
— Да кажем — постави условен въпрос Болд, — че пусна една платноходка при Каркийк, къде би се спряла, примерно след една седмица?
— О, платноходка е съвсем друго нещо. Намирайки се над повърхността, тя се движи не само под влияние на водното течение, голяма игра играе вятърът. Вие ще трябва да се консултирате с метеоролозите за въпросния период, за да се определи силата и посоката на ветровете.
— Без влиянието на ветровете? — Болд се вълнуваше. Експертизата на Ратлидж изясняваше някои противоречия, които той не можеше да обясни.
— Без вятър? Седем до десет дни. Лодката би била тук, при Уидбей.
— Това е мястото, където Бреговата охрана намери платноходката. Уидбей. Предполага се, че покойната е била превозена, когато е била вече мъртва.
— В пролива ли?
— Да.
— Това е съвсем невероятно, детективе. Сърфистите предпочитат много повече езерата.
— Да, но ако някой претърпи злополука при Каркийк, може ли лодката да тръгне по един път, а тялото по друг?
— Различни посоки са напълно възможни. Вие питахте за повърхностни течения, обратни на подводните, но на повърхността са възможни твърде много вариации. За вашите цели, това, което трябва да се подчертае при дадените две седмици време, е, че едно тяло, потънало при Каркийк, не може да намери път към Алки Пойнт. То би трябвало да опише една примка, както вече ви обясних, но ако е потънало при Каркийк, просто не би му стигнало време да направи тази примка.
Болд кимна.
— А има ли някакъв начин аз да мога да докажа това? Нещо, което да потвърждава къде тялото е потънало в пролива? Да кажем солена вода в белите дробове… или нещо подобно?
Това изглежда заинтригува доктор Ратлидж. Той припалваше лулата си и през това време обмисли отговора.
— Да, разбирам. Добре, например ако в белите дробове се открие вода с много ниско съдържание на сол, за този район има само две възможности — очевидно сладката вода от двете реки: река Дуамиш или пък тук, Пайлъп Ривър…
— Окей.
— Но Дуамиш е твърде високо, както виждате, освен това се влива тук, твърде далече, за да може тялото да се поеме от южното течение за което говорим, така че бих казал, че ако намерите ниско солена вода в дробовете, по-вероятна е възможността да е тръгнало тялото от Пайлъп Ривър.
— Значи районът на Катома е една възможност?
— Сигурно! Това, за което говорим, е нещо, което ние наричаме „отличителен белег“. Начин да се отличи сигурно един източник от друг. Случва се водата на Дуамиш да има високо съдържание на живак, но такива токсини обикновено не се задържат постоянно във водата. Като правило те прилепват към фини твърди частици и изчезват от водата. Съмнявам се, че ще откриете живак. — Той се изкашля. — Има един отличителен белег, който може да се има предвид. Пайлъп Ривър се захранва предимно от потоци, чийто води идват от глетчери, като на Бялата река. Тази ледникова вода съдържа твърде много фини скални частици. Това може да бъде едно указание за вас.