Те благодариха сърдечно. Мелнър обеща да им помага винаги, когато имат нужда от неговата помощ, и снабди Боби с визитна картичка, за да знаят къде да го търсят. Съобщи им също името на настоящия шеф на персонала на бреговата охрана.
С фотоси в ръка, Болд мълчаливо се връщаше към колата заедно с Боби. Той мислеше върху концепцията на водните течения — пластове вода, движещи се в противоположни посоки и с различни скорости. Тези течения, като добре прикрити намерения, могат да бъдат измамни. Той си помисли, че и неговият собствен живот е пълен с такива невидими течения; той бе разкъсан по множество направления и различни елементи — работа, любов, приятелство, здраве, отговорност — и всичко това трябваше да движи едновременно, но и всяко нещо определяше някаква посока, която би трябвало да следва.
— Какво мислите? — Боби накрая се престраши да попита, разстроена от неговото мълчание.
Те бяха в колата, шофираше Болд.
— Всичко това има смисъл за мен — каза той.
Тя го изгледа с любопитство.
— Искам да кажа, имате ли нещо против?
— Много съжалявам…
— Вие не ме ли слушахте?
— Предполагам, че не — опита се той да й обърне внимание сега; наложи се да се концентрира, тъй като същият въпрос твърде често му бе задаван и от Елизабет. Той нямаше намерение „да не слуша“; той чисто и просто не чуваше през цялото време, неусетно погълнат от собствените си мисли.
— Попитах дали мога да напусна точно в шест вечерта, вместо да работя извънредно.
— Имате друга среща?
— Това не е ваша работа! — отвърна тя враждебно.
— Не е, съгласен съм. — При това намали газта и включи радиото на станцията с джазова музика.
29
Джон Ла Моя очакваше Болд в неговия офис, нервно почуквайки с един молив.
— Какво има, Джон? — каза сержантът, като преглеждаше цял поменик от телефонни обаждания. От целия куп розови бележки две бяха от Дафи, една от Ейбрамс и една от ортопеда на Норвак. Среща с доктора бе уредена за след час.
Ла Моя скочи веднага от стола.
— Компютърът изплю съвпадащи магазини, сержанте. Върнахме се с четири дни назад от датите на убийствата, както поискахте. Захранихме компютъра с всички магазини, където жертвите са пазарували, взехме предвид намерените квитанции, като правехме сметките и разговаряхме. От десетките възможности, които имахме, компютърът потърси магазините, където поне три от жертвите са пазарували.
— Окей!
— Имаме осемнайсет магазина, сержанте. Шест газови станции, четири супермаркета, три универсални магазина, по един фризьорски салон, паркинги в централната част на града, един магазин за играчки, един пункт за миене на коли и една фурна.
— Осемнайсет е по-добре отколкото няколкостотин хиляди, нали, Джон? — добави Болд. — Какво става с цветята?
— Списъкът е един, но е огромен.
— Стеснете го.
— Той е намален и въпреки това е много голям; изкуствени копринени цветя се продават навсякъде.
— От осемнайсетте магазина ще започнем с тези, които продават и изкуствени червени рози. Близостта на магазините може да изиграе определена роля.
— Боже Исусе, ние не можем да обхванем и тези осемнайсет, сержанте.
— Зная това — каза Болд. — Задръж за малко. Послушай ме! Той може би кара жълт фургон. Насочването ни към фургоните представлява една възможност, ако се окаже, че убиецът е служител на някой от тези магазини. Да кажем, че те имат от пет до около двайсет и пет служители.
— Нещо такова.
— Значи ще проверяваме от деветдесет до петстотин служители.
— Това е твърде много.
— Представете си, че половината са жени, следователно остават от петдесет до двеста и петдесет.
— Все още броят е голям.
— По-нататък, без да се разбере какво търсим, можем да получим списъците на редовните служители. Ще включим първо най-високите менажери и собствениците, като ги проверим най-внимателно.
Ла Моя схвана бързо.
— И ще прекараме списъците през транспортния отдел, като потърсим собственика на бледо оцветения фургон. — Той седна и заговори ентусиазирано: — Колко ли могат да бъдат?
— Не чак толкова много — каза Болд. — Нашият убиец може и да не работи в някой от тези магазини, но ако работи поне в един от тях, непременно ще го хванем. Кога можем да започнем, Джон? Бих искал да действаме бързо.