— Вие ще придвижите това чрез лейтенанта.
— Ще говоря с Шосвиц. Направете план за най-целесъобразното използване на работната сила. Кажи и на Крамер, Джон. Той може да помогне в планирането на операцията.
— Е, хайде сега!
Болд каза някак си по задължение:
— Работете с Крамер, Джон! Така трябва да бъде, въпреки че аз също не го харесвам.
— Два дни — предложи Ла Моя в отговор на предишния въпрос. — Ако можем да вземем десет или петнайсет детектива, би станало по-бързо.
— Съмнявам се, че ще имам и половината, но ще се опитам.
— Два дни не е чак толкова много време. Всичко за два дни — рядък оптимизъм прояви този път Ла Моя.
— Кажете това на следващата жертва.
Ла Моя повдигна рамене.
Тъкмо Болд се готвеше да излезе навън, когато позвъни телефонът. Беше Док Диксън. Със своя поотслабнал глас каза:
— Лу, имаме ли все още причина да държим Норвак?
— Джейн Доу — коригира го Болд.
— Говорих с Ройс. Той се оплака от вашата млада сътрудничка. Позвънила преди малко и надълго и нашироко му говорила за водните течения и разни противоречия. Казва, че ти не мислиш, че това е Норвак. Истина ли е?
— Все още не съм напълно убеден.
— Разберете ме добре, ние говорихме по този въпрос. Тя е много бъбрив детектив, Лу. Вие знаете как са нещата при мен. Претоварени сме. Чухте ли за пожара?
— Не.
— Имаме седем нови изследвания от пожара в района на Мадрона. Имаме и потвърждение от Следствения отдел за вашата русалка, Лу. Много бързо се получи резултатът.
— Положителен?
— Много близък до очакваното. Данните от рентгеновите снимки пасват добре.
— Но нали са само частични, мисля, че само на кътници.
— Но са чудесни, Лу. Ние с Ройс ги видяхме само за секунда, но аз ще си довърша работата.
Болд затвори очи и се опита да контролира по-добре гласа си. Док Дикси имаше наистина много работа, но по негово мнение, трупът беше на Бетси Норвак. Болд трябваше да говори и да постъпва строго професионално, но това не беше толкова лесно за него. Не можеше да избегне влиянието на умората и своята лична ангажираност в случая и това се отразяваше и на гласа му.
— Вярно е за подводните течения, искам да кажа. Това беше моя идея. Зная, че няма нищо твърдо, но все пак подкрепя нашите предположения. Аз имам среща с нейния доктор само след няколко минути. Това може да ми даде повече боеприпаси. Очаквам също да ми се обадят от лабораторията за пробата от плътта.
— Лу…
— Дайте ми данните в края на деня, можете ли? Най-късно утре сутринта.
— Нужно ми е пространството, Лу. Трябва да използвам пространството, с което разполагам. В края на деня, окей? Тя няма да се загуби и да изчезне завинаги, нали знаете? Просто ще я преместим — ще остане в погребалното бюро за една седмица или повече. Освен това ще помоля нейното семейство да отложи погребението — ще направя нещо такова.
— Уведомихте ли нейното семейство? — Болд попита ужасен.
— Все още не. Не се безпокойте.
— Не съобщавайте на близките й, Дикси! Все още не мога да го обясня, но бихте направили голяма грешка.
— Имате остатъка от деня, окей? А аз ще помисля какво бих могъл да направя за забавяне на всичко това. — Той видимо се колебаеше. — Е, а какво стана с двете квитанции, които ви предадох? Помогнаха ли с нещо?
— Проверихме. Два комплекта от дамско облекло са маркирани в химическото чистене. На единия са липсвали копчета, а на другия е имало две петна. Единственото име, което можахме да различим, беше Джонсън. Никаква помощ — няма жена на име Джонсън, която е изчезнала, доколкото знаем. Но въпросът е по-скоро в това, защо и как една жена отива на уиндсърфинг с две квитанции между водолазния и плувния костюм. Тя явно иска да ми каже нещо, Дикси, но аз все още не я разбирам.
— Продължавайте, Лу. А аз ще се опитам да намеря място за нея. Може би ще успея да намеря нещо по-евтино за настаняване.
— Хиляди благодарности, Дикси. — Болд затвори телефона и потърси нещо за хапване. Наистина искаше нещо с йогурт.
30
В чакалнята на доктор Маклър имаше около дузина синьо боядисани столове, както и няколко ниски бели масички между тях, с разхвърляни стари списания, всички с подгънати страници. Жената на рецепцията, в бежов панталон и доста тесен пуловер, дъвчеше дъвка и яростно чукаше по клавишите на компютъра.