Кръвопролитието щеше да започне всеки момент.
— Времето е чудно нещо, госпожице Фрай — каза Старик. — Лекува всички рани. Дори да сгрешим стъпките на танца, мазурката ще свърши и ще започнем наново. Проблемът е, че всички забравят. Допускат едни и същи грешки отново и отново.
Иви обходи с очи мъжете върху покривите, очаквайки всеки момент да проехти стрелба. Какво чакаше Старик?
Той ѝ каза.
— Танцът ще приключи скоро. Скоро хората ще забравят поколението на тази тераса и разрухата, която едва не причинихте на Лондон. Секне ли музиката, госпожице Фрай, времето ти изтича, а моето започва отново.
Това, значи, беше сигналът, който стрелците очакваха.
Оркестърът продължаваше да свири.
82.
Замреше ли музиката…
Очите на Иви пак се насочиха нагоре към покривите. Обнадеждена, зърна позната фигура — Джейкъб, вече в асасински дрехи, се прокрадна до един от стрелците и му преряза гърлото.
Познаваше брат си. Знаеше, че може да разчита на едно — да свърши работата си.
И той го направи. Щом оркестърът спря да свири, покривите бяха разчистени и Старик внезапно излезе от унеса си. Гневно, после трескаво, очите му се насочиха към покривите, видяха, че пустеят, и сетне се втренчиха в усмихнатото лице на Иви.
— Имам чувството, че е време за смяна на партньорите…
— Сбогом тогава.
Беше бърз. Ръката му изтръгна ключа от врата ѝ, преди тя да успее да го спре. После се обърна и се отдалечи, оставяйки я смаяна и стиснала гърлото си с длан. Около нея се надигнаха възмутени викове:
— Видяхте ли го? Видяхте ли какво направи?
Иви тръгна бързо след Старик, но го изгуби в тълпата. Зад нея гостите негодуваха, но тя продължи към края на терасата, благодарна, че вижда Джейкъб, който беше използвал ненадейната суматоха, за да се появи.
Тя извади документите от деколтето си и ги пъхна в ръцете му.
— Ето — каза запъхтяна. — Отбелязано е мястото на тайника. Върви.
Той погледна чертежите, сбърчил чело.
— Просто така? Без план?
— Няма време за планове. Ще те настигна, щом се отърва от това… — посочи омразната рокля, взе от Джейкъб скритото си острие и вързопа с асасинските си дрехи и тръгна да потърси подходящо място за преображението си.
Джейкъб хукна. Тайникът се намираше близо до винарската изба и вероятно бе изграден по същото време. После явно го бяха изтрили от чертежите и беше изчезнал. Вратата му беше скрита сред резбованата ламперия на стената. Джейкъб обаче видя, че е отворена, несъмнено с ключа, който Крофърд Старик бе откраднал от Иви.
В далечната бална зала жените сигурно продължаваха да стискат перлите си след произшествието. Тази част от двореца обаче бе притихнала, пуста.
Всъщност не съвсем тиха. Докато прекосяваше тесния тунел към тайника, Джейкъб чу глух взрив. Старик беше разпечатал подземието.
Джейкъб се напрегна. Кокалчетата на пръстите му изпукаха. Острието му безшумно изскочи от ножницата.
Още по-предпазливо той пристъпи към срутената врата на тайника. Мина през нея и се озова в стая със средновековна архитектура. Значи беше по-стара от винарската изба, построена при обновлението на двореца през 1760 година. Всъщност на Джейкъб му се стори, че целият дворец е издигнат върху подземието.
Неволно по лицето му се разля усмивка. Колко ли щеше да се въодушеви Иви от подобно откритие!
В средата на тайника стоеше тамплиерският Велик майстор. Държеше отворена кутия — тъмносив футуристичен правоъгълник със странни ъгловати вдлъбнатини, надписи и халки за носене. За миг той не успя да откъсне поглед от причудливия предмет, омагьосан от него. От пръв поглед личеше, че в него има нещо неземно и неведомо. Навярно Иви имаше право да възлага толкова надежди на артефактите.
Крофърд Старик все още бе облечен в костюм, но над него беше наметнал лъскав плащ, който излъчваше заплашителна сила подобно на кутията. Пред погледа на Джейкъб фигурите по златната тъкан се раздвижиха и очертаха нови контури, сияещи в различни цветове. Орнаментираните сфери в кутията зажужаха. Джейкъб продължаваше да се взира като хипнотизиран, усетил неустоимия призив на артефактите. С усилие на волята си наложи да се освободи от омаята, тръсна глава, усмихна се и пристъпи да поздрави Великия майстор.
— Не си ли малко стар да вярваш в магии? — попита той.