Хенри сведе глава.
— Истинският асасин трябва да притежава и находчив ум, и воинска смелост.
— Не, не — поклати глава Джордж. — Не описваш човек, а машина. Нашата организация — всяка организация — се нуждае от съвест, Хенри. Понякога не го осъзнаваме навреме, но тя е жизненоважна. Каквото и да правиш, Хенри, искам да не го забравяш.
Хенри кимна.
— Е, след като разяснихме този въпрос, да преминем на следващия…
Джордж отвори кесията, извади книга с кожена подвързия и я плъзна към Хенри.
— Иви ми писа за нея. Смътно си спомняла, че я е виждала в библиотеката на баща си. Възможно е да съдържа информация за артефакта, който търсите.
Хенри смръщи вежди и Джордж сви рамене.
— Да, знаех за Плаща. Исках просто да чуя всичко от първоизточника. Така де… от още един първоизточник.
— Търсехме… — повтори Джордж.
— Моля?
— Използваш минало време. Защо?
— Защото вярвам на близнаците. Дори Иви да не успее да открие Плаща, Джейкъб със сигурност ще обезвреди Крофърд Старик. И в двата случая райската частица ще остане в безопасност.
— И това е всичко, така ли? — Джордж посочи писмото до Иви. — Няма друго?
Хенри го погледна.
— Да. Друго няма.
Джордж кимна мъдро.
— Добре тогава. Много добре. Защото както ти казваше Итън и както казваше майка ти, асасините се нуждаят от аналитични умове не по-малко, отколкото от воини.
Хенри сведе глава.
— Истинският асасин трябва да притежава и находчив ум, и воинска смелост.
— Не, не — поклати глава Джордж. — Не описваш човек, а машина. Нашата организация — всяка организация — се нуждае от съвест, Хенри. Понякога не го осъзнаваме навреме, но тя е жизненоважна. Каквото и да правиш, Хенри, искам да не го забравяш.
Хенри кимна.
— Е, след като разяснихме този въпрос, да преминем на следващия…
Джордж отвори кесията, извади книга с кожена подвързия и я плъзна към Хенри.
— Иви ми писа за нея. Смътно си спомняла, че я е виждала в библиотеката на баща си. Възможно е да съдържа информация за артефакта, който търсите.
Хенри смръщи вежди и Джордж сви рамене.
— Да, знаех за Плаща. Исках просто да чуя всичко от първоизточника. Така де… от още един първоизточник.
Заинтригуван, Хенри придърпа книгата, отвори я и веднага усети как го обзема познато въодушевление. Книгата съдържаше разкази на очевидци — подробности за битки и убийства, за съкровища, изгубвани и намирани през ранните години на английското Братство.
Дали Иви бе попаднала на сведения за Плаща? Нещо, което навремето не ѝ е проговорило, но сега е добило смисъл?
Джордж наблюдаваше Хенри с усмивка.
— Доста порових, докато намеря книгата — каза той. — Надявам се да е полезна. — Изправи се да си върви. — Оставям те да я прочетеш на спокойствие. Справи се чудесно, Хенри. Майка ти и баща ти ще се гордеят с теб. Итън би се гордял.
Хенри заключи след Джордж и се върна при книгата. Знаеха, че Плащът може би обещава вечен живот, а Иви предполагаше, че притежава целебна сила.
Тя обаче бе убедена, че артефактът има и по-могъща, вероятно по-тъмна сила. Любопитството ѝ бе пробудило спомен; споменът я беше довел до тази книга.
Хенри я прелисти бързо, предчувствайки какво ще открие. Най-сетне стигна до разказ за плащ — мъгляво написан, но все пак потвърждаващ факта, че той наистина дарява вечен живот на онзи, който го носи.
Споменаваше се обаче и друго. Обратната страна на монетата — недостатък или може би предимство за някои. Плащът черпеше енергия от всеки, който го докосне.
В заключение пишеше, че за Плаща не се знае нищо друго, а информацията, описана в книгата, може би е слух или измислица. Въпреки това Хенри се замисли за Иви — как влиза в тайника, без да знае каква е истинската сила на Плаща.
84.
Най-после Иви облече обичайните си дрехи. Захвърли омразната рокля, намести ремъците на скритото острие и тръсна рамене под робата. Отново зърна отражението си в прозореца на тясното антре, което бе избрала за бързото си преобразяване, ала този път остана напълно доволна от резултата.
Това беше истинското ѝ аз. Дъщерята на Итън Фрай.
А сега към тайника. И тя като Джейкъб загърби шумотевицата на увеселението и се втурна към подземието. И тя като него откри вратата отворена. Спусна се в тунела и спря до разбития вход към скривалището.
Отвътре долиташе шум от борба. Джейкъб стенеше от болка. С извадено острие Иви се втурна вътре и видя как Старик, надянал Плаща, държи брат ѝ с една ръка.