— Махайте се от града ми! — изръмжа той и тя разбра, че това са последните думи, които ще чуе, защото се спускаше в бездната на безсъзнанието. Сетни мисли пробягаха през умиращия ѝ ум — съжаление, че никога няма да разкрие пред Хенри какви чувства изпитва към него. Няма да посети Амритсар с него. Няма да се сдобри с Джейкъб. Няма да каже на брат си колко го обича.
85.
Отначало помисли, че халюцинира. Фигурата пред прага несъмнено бе творение на агонизиращото ѝ съзнание или мъглява картина, нарисувана със сетните капки надежда. Реши да я отнесе със себе си на другия свят. По-добре от ухиленото, потно и безумно лице на Старик.
По-добре Хенри да я изпрати в отвъдното.
Видя как ръката му се вдига и спуска. Светлина се отрази по сребро. Нещо полетя към тях, въртейки се във въздуха.
После Старик изкрещя от болка, пръстите му се отпуснаха, а върху гърдите му цъфна алено кърваво цвете.
Познат глас. Хенри. Наистина беше дошъл. Наистина беше той. Идваше към тях, развял пищна роба и вдигнал скритото си острие.
Насекомите, помисли си Иви, но от устата ѝ не излезе нито звук. Хенри, пази се от насекомите, предупреди го мълком.
Видя как роякът потрепери от ярост и излъчи мълния, която облиза рамото на Хенри и го събори в несвяст на земята. Близнаците обаче успяха да се отскубнат от Старик. Паднаха върху плочника, борейки се да си поемат дъх, но готови да се защитят с вдигнати остриета.
Не беше необходимо. Старик изглеждаше сразен. Неземните насекоми вероятно продължаваха да откликват на желанията му. Не задълго.
— Губиш сили — възкликна тържествуващо Джейкъб, отбягвайки електрическото жило, стрелнало се да го порази. — Не можеш да ги контролираш!
Имаше право. Кървавото петно върху гърдите на Старик растеше, лицето му бе мъртвешки бледо. Насекомите мъждукаха едва-едва и вече не изписваха ярки дъги във въздуха.
— Плащът няма да те защити — извика Иви.
Старик оголи окървавени зъби.
— Грешите — каза той. — Хората от този град, от моя град, ще го заредят с енергия.
Ала силата, с която Плащът го зареждаше, наистина гаснеше.
— Този град е по-голям от теб. Неизмеримо по-велик — жегна го Иви.
Двамата с Джейкъб го нападнаха едновременно. Той се отдръпна и Плащът се смъкна от раменете му и се свлече на пода.
В същия момент енергията на рояка помръкна, сякаш и насекомите разбраха, че битката е изгубена. Върнаха се в пищно украсеното ковчеже от Първата цивилизация — театрални зрители, наслаждаващи се на спектакъла от удобната си ложа.
Старик падна на колене — с провиснали рамене, свел глава над поаленялата си риза.
Джейкъб остана до него, а Иви се втурна към Хенри. Приседна до него и прислони главата му в скута си. Потърси пулс. Сърцето му биеше. Беше жив. Миглите му затрепкаха.
— Хенри… — прошепна тя и го целуна. Обеща си още много целувки. И да види родния му град — Амритсар.
Преди това обаче…
Изправи се, прекоси стаята и застана до Джейкъб, който наблюдаваше как кръвта бавно изтича от вените на тамплиерския Велик майстор.
Близнаците се спогледаха мрачно. Да убиеш смъртно ранен враг не е похвално, но още по-недостойно е да го оставиш да агонизира мъчително.
Пристъпиха напред.
— Заедно — каза Иви и двамата го пронизаха едновременно.
— Лондон ще загине без мен — каза Старик.
— Ласкаеш се — поклати глава Джейкъб.
— Щях да го превърна в рай.
— Градът принадлежи на хората. Ти си само един — възрази Иви.
— На върха на стълбата — отрони Старик и това беше сетният му дъх.
— Време е онези на върха да барикадират вратите си — отсече Джейкъб. — Ние сме асасините.
Да, помисли си Иви и обходи с очи тайника, превърнал се в бойно поле. Разбра, че засега поне убийствата са приключили. Не след дълго наследниците на Итън Фрай и Хенри щяха да излязат оттук и осъзнали истинската сила на Плаща, да го оставят на сигурно място, охраняван от Короната. Утре Лондон щеше да се събуди обновен, а тримата асасини да продължат да му носят надежда. Иви знаеше, че предстоят още битки. Ала сега…
Ние сме асасините.
Епилог
Хенри забеляза, че трепери едва доловимо. Е, можеше да се очаква. Все пак не всеки ден…
Овладя се и влезе в стаята, където Иви се взираше объркано в букета, който ѝ беше изпратил. Почуди се дали не допуска грешка. Дали желанието не го подвежда. И ако е така, ще успее ли да преглътне разочарованието.