— Край с босите крака, Джаядип, или по-скоро… Хенри. Дойде ред и на финалния щрих, завършващ картината.
Посочи кутията, която също лежеше върху масата. Хенри я беше виждал преди и знаеше какво точно съдържа. Взе я със смесица от благодарност и вълнение, отвори я и разбира се, в нея беше старото му асасинско острие. Закопча го на китката си, наслаждавайки се на познатото, ала отдавна неизпитвано усещане.
Вече не беше Призрака. Сега беше Хенри Грийн.
66.
Така се представи и на близнаците, когато се срещнаха на покрива с изглед към града.
— Двама асасини — констатира той. — Еднакъв ръст. Мъж и жена. Двайсетгодишни. Дяволски усмивки. Сигурно сте близнаците Фрай.
Прецени ги от пръв поглед. Да, усмивките бяха съвсем а ла Итън. Разликата обаче веднага се набиваше в очи. Джейкъб изглеждаше самонадеян, нетърпелив, грубоват — несъмнено противоречива личност. Иви, от друга страна…
— А ти си? — попита тя.
Той се поклони леко и вятърът развя широката му роба.
— Хенри Грийн на вашите услуги, госпожице. Разбрах, че баща ви е починал, и ви поднасям съболезнованията си.
— Благодаря. — Тя сведе тъжно глава, но след миг вдигна отново поглед и той се потопи за момент в него, преди с неохота да изплува на повърхността.
— Какво знаеш за Крофърд Старик? — изтръгна го от унеса Джейкъб и с леко раздразнение, че магията се е разсеяла, Хенри насочи вниманието си към брата.
— Съветът ли иска информация? — предположи той.
— Трябва да освободим Лондон. Да осигурим по-добро бъдеще за гражданите му.
Убеждението озари лицето и очите на Иви и — невероятно! — то стана още по-красиво.
— Съветът, слава богу, се вразуми и те изпрати да ни помогнеш.
— Да, слава богу — додаде Джейкъб с тон, познат на Хенри.
Млади ентусиасти, които го смятаха за безполезен индийски магазинер…
Все пак продължи:
— Опасявам се, че новините не са приятни. Днес Старик оглавява най-непробиваемата тамплиерска мрежа в Западния свят. Обхваща целия град. Всяка класа, всеки квартал, всяка индустрия, бандите…
Джейкъб изпъчи гърди.
— Винаги съм смятал, че от мен ще излезе чудесен главатар на банда. Строг, но справедлив. Изрядна униформа. Обединение на обезправени аутсайдери под едно име. Това е разковничето, Иви! Ще ги спечелим на наша страна.
Иви му хвърли добре отрепетиран укоризнен поглед.
— Нима? Както убеди картоиграчите в кръчмата „Оукбрук“ да се изкъпят в Темза?
— Това е друго. Те ме победиха на вист. — Той се взря в далечината. — Сетих се! Ще се наречем „Топовете“.
— Обикновено губиш и на шах — напомни му Иви и повдигна извинително вежди към Хенри.
— Имаш ли по-добър план? — попита Джейкъб.
Тя не откъсна очи от Хенри с чувството, че е открила сродна душа.
— Да намерим райската частица.
Джейкъб изсумтя отвратено.
— Е — прочисти гърло Хенри. — Ако сте приключили…
67.
Заведе ги в магазина си, където нищо не се бе променило от онзи ден, когато майка му го бе довела тук. Антикварният бизнес не беше на гребена на вълната, но все едно. Така или иначе, да продава джунджурии не беше главната му цел, а другото му начинание — да събира информация за артефактите, да наблюдава дейността на тамплиерите чрез нарастваща мрежа от шпиони — процъфтяваше. Джордж Уестхаус се оказа прав — с помощта на вродените си заложби, спечелили доверието на обитателите на тунела, Хенри бе привлякъл на своя страна бедняците от Уайчапъл. Получи се почти неволно — малко закрила, два-три урока на лихвари, сводник, разбрал грешката си, свиреп баща, спомнил си отговорностите си. Успяваше посредством политиката на моркова и пръчката. Устройваше го, че не използва бойните си умения — не беше воин по сърце. Бандата му не приличаше на другите, подвизаващи се в Ийст Енд. Тяхната йерархия — за каквато се застъпваше Джейкъб — се основаваше на грубата сила. Задругата на Хенри съблюдаваше по-благотворни принципи. Водачът им бе спечелил уважението и предаността им.
— През годините създадох връзки в града — обясни лаконично той.
— Чудесно! — възкликна Иви. — Необходимо ни е съдействие…
— Съдействие? — изпуфтя Джейкъб. — Не, трябва да смажем бандите на Старик и да му отнемем властта.
— Не се целиш достатъчно високо — възрази раздразнено Иви.
— Старик има влияние във всички обществени прослойки. Важното е да сме му достойни противници.
— Разбирам, Иви. Трябват ни „Топовете“.