— Времето ще покаже, Обри. Времето ще покаже — отговори той.
69.
Минаха седмици. Близнаците оставиха своя отпечатък в Лондон. Въпреки възраженията на Иви Джейкъб основа банда — „Топовете“ — и я наложи като значима сила в града. Освободиха бездомните хлапета и убиха Рексфорд Кейлък — известен главатар на шайка. Създадоха тайна щабквартира и спечелиха доверието на Фредерик Абърлайн, който им обеща да не забелязва дейността им.
И докато Джейкъб затвърждаваше репутацията на бандата си, Иви насочи усилията си към откриването на райската частица.
— А! Поредната вълнуваща нощ у дома! — подхвърли брат ѝ една вечер, сварил я над купчина писма, карти и други документи. Вероятно не обърна внимание, че и тя закопчава тайното си острие.
— Всъщност излизам. Открих райската частица — заяви гордо Иви.
Както винаги Джейкъб не се впечатли.
— Какво може тази? — подбели очи той. — Да изцелява болни? Да отблъсква куршуми? Да контролира населението?
— Артефактите са опасни, Джейкъб. Особено в ръцете на тамплиерите.
— Говориш като татко.
— Ще ми се да беше така…
Посочи снимка на Люси Торн върху масата. Напоследък все по-често се взираше в нея, спомняйки си страховитата жена, която бе видяла на товарното пристанище.
— Тази нощ Люси Торн очаква пратка. Тя е експертът по окултизъм на Старик. Почти сигурна съм, че ще ѝ доставят райската частица, за която спомена сър Дейвид Брустър.
— Звучи забавно. Да дойда ли с теб? — въодушеви се Джейкъб, надушил екшън.
— Обещаваш ли да се придържаш към плана?
— Кълна се.
Не след дълго от покрива на пристанищен склад наблюдаваха как разтоварват сандъци на главния док под тях. Ето я, помисли си развълнувана Иви. Люси Торн. Окултистката бе облечена в обичайното черно. Иви се запита дали е в траур за изгубената райска частица на Брустър.
Гласът ѝ стигна до тях. Сочеше сандък и със заповеднически глас наставляваше един от подопечните си:
— Съдържанието му струва повече от твоя живот и от живота на цялото ти семейство. Разбираш ли?
Мъжът кимна. Удвои охраната и се обърна към нея:
— Има няколко документа за господин Старик, госпожице Торн. Елате с мен, ако обичате.
Тя го последва неохотно. От наблюдателницата си Иви и Джейкъб прецениха ситуацията.
— Пратката ѝ е в сандъка — каза Иви.
Обходиха с поглед дока и забелязаха тамплиерски стрелци по покривите. Междувременно натовариха ценния сандък в открит конски впряг. Страж стискаше поводите. Други двама мърмореха мрачно колко безцеремонна е Люси Торн и се чудеха какво ли съкровище има в сандъка.
Джейкъб свали цилиндъра и си нахлупи качулката — личният му ритуал преди битка — намигна на Иви и тръгна да се разправи със стрелците върху покривите.
Тя го изпрати с поглед, прокрадна се безшумно до стряхата и скочи долу. Сниши се зад висок варел под улука. Следейки с крайчеца на окото си мъжете, охраняващи сандъка, проследи как горе Джейкъб се промъква към нищо неподозиращия страж. Острието му се вдигна и спусна. Мъжът падна без звук — съвършено убийство. Иви поздрави шепнешком брат си.
И… застина. Вторият страж видя как другарят му пада и опря пушката си в рамото.
Джейкъб се втурна към него, преди да успее да се прицели и да натисне спусъка. В същия момент Иви изскочи от укритието си зад варела и нападна двамата мъже зад впряга — и двамата с гръб към нея. Завъртя се и ритна първия по врата. Умница! Този път не бе забравила да си разкопчае палтото и нещастникът залитна напред. Носът и устата му се удариха в сандъка и той остави кървава диря върху дъските, плъзвайки се бездиханен на земята.
Иви тутакси отскочи наляво и нанесе саблен удар над ухото втория страж. През последната си половин секунда живот той се олюля зашеметен, преди Иви да извади острието си и да го забие в слепоочието му. Третият страж побягна, а стрелецът върху покрива се строполи мъртъв. Но беше твърде късно. Вдигнаха тревога и точно когато тя се качи в каруцата и с помощта на острието отвори капака на закования сандък, брат ѝ се спусна от покрива на склада отсреща и затича към нея.
— Да тръгваме! — извика ѝ и никой не бе произнасял по-уместни думи.
Докът приличаше на разбунен кошер. От вратите на складовете изскачаха озъбени мъже с бомбета и туидени костюми, въоръжени с пистолети и саби. Откакто дейността на Иви и Джейкъб в града бе привлякла вниманието на тамплиерите, те наемаха най-безмилостните и кръвожадни главорези, до които успяваха да се докопат.
Люси Торн също бе прекратила деловата си среща. Вдигнала поли, излетя от съвещателната зала, установи, че безценният ѝ товар се отдалечава в галоп, и с лице, разкривено от праведен гняв, започна да раздава заповеди на войнството си.