— След тях! Бързо! — крещеше с пламнали страни.
Иви срещна за миг очите ѝ — два яростни погледа се вкопчиха един в друг и гонитбата започна.
Джейкъб пришпори конете и каруцата свърна от дока и загромоли по пущинака около него. С вееща се под напора на вятъра роба, Иви едва се крепеше отзад. Понечи да му извика да забави ход, но откъм пристанището се появи втора каруца с наежени тамплиери.
Сред тях бе и Люси Торн като гарван с кринолинени криле. Черното самообладание не я бе напуснало съвсем, но определено изглеждаше разклатено при мисълта, че е допуснала да ѝ отнемат съкровището. Тя сочеше и крещеше; вятърът отнасяше думите ѝ, но смисълът им беше ясен — хванете близнаците.
Бегълците и преследвачите свърнаха наляво по Ратклиф Хайуей. Високи жилищни сгради и магазини се редяха от двете страни на улицата и прозорците им се взираха равнодушно към оживеното шосе и кея зад него. Ратклиф Хайуей, прочула се с насилието, което се вихреше на нея, сега ставаше свидетел на поредната необуздана сцена.
Двете каруци загромолиха почти оглушително върху паветата. Уплашена, че колелата ще се разглобят, Иви отчаяно се опитваше да проумее какво означава съдържанието на сандъка — свитък с документи и книга с асасински герб. Проехтя изстрел и куршумът изсвистя край бузата ѝ. Очите ѝ автоматично се насочиха към Джейкъб да провери дали е невредим.
Да, всичко беше наред. Качулката му се вееше, разперените му ръце стискаха поводите, крещеше обиди през рамо към преследвачите им и пришпорваше конете.
Хората пред тях се разбягваха, търговци се просваха върху сергиите си, за да не се разлети стоката им, кочияши дърпаха юзди и размахваха гневно юмруци.
Още един изстрел. Иви трепна, но видя как куршумът откъртва парче от близката тухлена стена. Сред грохота на колелата, писъците на ужасените пешеходци и цвиленето на подплашените коне се чуваха напористите, паникьосани викове на Люси Торн. Иви обърна глава и погледите на двете жени се срещнаха отново. Очите на Люси Торн пламтяха от ярост. Каквото и да имаше в сандъка, то явно беше изключително важно за нея, за тамплиерите, а следователно важно и за Иви.
Ако успееше да го задържи.
Което никак не беше сигурно. Джейкъб изцеждаше до последно силите на конете, но преследвачите ги настигаха. Почти се бяха изравнили с тях. Иви видя как мъжете насочват пистолетите си и си спомни, че благодарение на Хенри Грийн тя също има револвер. Подпряна с една ръка на сандъка, извади колта изпод палтото си, прицели се в най-близкия тамплиер и стреля.
С пистолет не беше толкова добра, колкото с острието, но все пак изстрелът се оказа точен и куршумът ѝ щеше да отвори дупка в челото на мъжа. За негово щастие в същия момент каруцата му се лашна настрани, пропаднала в яма. Той стисна с длан рамото си и изкрещя, изпускайки пистолета. Залитна и едва не падна на паважа долу.
Тамплиерският впряг се бе отклонил опасно от пътя си и кочияшът с мъка го удържаше да не се прекатури. Дори Люси Тори беше спряла да вика, вкопчена с всички сили в дъските. Вятърът отдавна бе отвял шапката ѝ и косата ѝ се вееше около лицето.
Не след дълго пистолетите на тамплиерите затрещяха отново. Опитваха се да се вклинят в каруцата им и да скочат в нея. Люси Торн си възвърна самообладанието и заповедите ѝ зазвучаха още по-заплашително.
— Виж! — Джейкъб посочи и Иви забеляза как по Блекуолската железопътна линия минава влакът, който използваха като укритие. Свърнеха ли рязко по Роузмари Лейн, щяха да успеят да скочат в него, ако преценят вярно момента. Налагаше се да оставят сандъка, но благодарение на сякаш свръхестествената връзка, характерна за близнаците, двамата взеха решение, без да продумат.
Стигнаха пресечката на Ратклиф Хайуей и Роузмари Лейн и Джейкъб насочи конете надясно, готов за скок.
Изравниха се с влака. Иви нямаше избор. С отчаян вик грабна книгата, украсена с асасинския герб — единствено нея можеше да вземе — пъхна я под робата си и миг след брат си се приземи в открития товарен вагон.
Двамата тупнаха тежко върху дъските; Джейкъб — възторжен, Иви — точно обратното. Толкова усилия, пропилени за оръфан дневник. Крайно недостатъчно според нея.
70.
Иви и Джейкъб продължиха маневрите си в Лондон, като постепенно извоюваха за асасините силна позиция, невиждана от цял век. Започнаха дори да раздават лекарства на болните в Уайчапъл, печелейки като Хенри сърцата и умовете на хората.