И разбира се, тамплиерите не бяха очаровани. Великият им майстор Крофърд Старик редовно получаваше сведения за дейността на асасините, седнал зад махагоновото писалище в кабинета си.
— Джейкъб Фрай възнамерява да остави целия Лондон на произвола на тълпата — оплака се лейтенантът му Джеймс Бруднъл.
— Или не възнамерява каквото и да е, а просто си играе с живота ни — предположи Филип Тюпъни, докато Старик добавяше кубче захар в чая си.
Вдигна чашата и вдиша аромата ѝ. Извитите му мустаци потрепериха.
— Джентълмени — подхвана той, — този чай пристигна с кораб от Индия. После го опаковаха в завода и го изпратиха с карета до дома ми. Накрая ми го донесоха тук. Той е плод на труда на мъже и жени, които работят за мен. Дължат ми работата си, времето си, живота си. Ще продължават да работят във фабриките ми — и те, и децата им. А вие ми бръщолевите за някакъв си Джейкъб Фрай? Нищожество, нарекло се асасин. Проявявате неуважение към целия град, работил денем и нощем, за да пием това чудо. Този чай.
Люси Торн влезе в кабинета. Седна до господаря си. Нямаше и помен от ужасяващото видение върху каруцата. Шапката си беше на главата ѝ, хладнокръвието ѝ — възстановено.
— Наближава краят на проучването ми — каза тя. — Досадният глупак вече няма да измъчва обичния ни Лондон.
— А сестрата? Госпожица Фрай? — поинтересува се Старик. Люси Торн сви устни.
— Госпожица Фрай ще бъде обезвредена в най-скоро време.
71.
В неведение какви сили заговорничат срещу тях, Иви и Хенри проучваха находката ѝ в магазина и в убежището им.
— Може да не си намерила райска частица, но тази книга е безценна — каза ѝ утешително той.
Тя го погледна благодарно и двамата се взираха дълго един в друг. После Иви прочисти смутено гърло и откъсна очи от неговите. Сведоха отново глави над дневника от сандъка.
— Гледай! — посочи Хенри. — Пише, че лондонските асасини са открили плащ.
Плащ.
Иви се приведе до него — по-близо, отколкото беше необходимо. И двамата го разбираха. Раменете им се докоснаха и те се насладиха на вълнуващия допир.
— Пише, че лекува дори най-тежките рани — прочете Иви. — Ако асасините бяха открили подобно нещо, татко сигурно щеше да знае.
Не, той беше обсебен от артефакта в тунела за подземната железница, помисли си Хенри.
— Навярно пропускаме нещо — предположи.
И сякаш по сценарий Иви забеляза как документите, пъхнати в дневника, се събират в карта. Огледа я, грабна я и тръгна към вратата.
— Няма ли да дойдеш? — подхвърли през рамо.
Хенри сви смутено рамене.
— Работата на терен не ми е специалност.
— Намерихме пътеводител към предмет на предците. Не искаш ли да се впуснеш в откривателска експедиция?
Искаше, разбира се. И искаше да остане с Иви.
— Невъзможно е да откажа, след като го представяш така.
Двамата поеха по маршрута, описан в картата, развълнувани от откритието си и доволни, че са заедно. Стигнаха до спокоен градски квартал, чиито обитатели явно бяха по-заможни, а къщите им — по-внушителни. Нещо хрумна на Хенри. Към Куин Скуеър ли отиваха?
— Струва ми се, че картата ни води към имението на Кенуей — каза той.
— На Кенуей ли? Пирата?
— Асасин и пират. Да.
— Странно как досега не са претърсили дома му, щом е бил асасин.
— Синът му Хайтам станал тамплиер. Сега къщата е тяхна.
— Значи тамплиерите притежават къща с асасински съкровища в нея? И не са ги открили?
Хенри се усмихна.
— Сигурно умеем по-добре от тях да крием неща.
Стигнаха площада и дори Хенри разбра, че годините са го променили. Навремето се наричал Куин Ан Скуеър и от двете му страни се редели имения — сред тях и домът на семейство Кенуей — но макар статуята да си стоеше на мястото, а пивницата „Куинс Лардър“ да привличаше клиентела от незапомнени времена, в повечето сгради сега се помещаваха болници и благотворителни институции, както и книжарници и печатници.
Къщата на семейство Кенуей обаче не беше променила предназначението си. Тук Едуард Кенуей бе живял след завръщането си на родния бряг. Синът му Хайтам бил приет в Ордена на тамплиерите — дълга и страховита история, изправила баща срещу син.
Дженифър Скот, дъщеря на Едуард и доведена сестра на Хайтам, също живяла тук, проклинайки и асасините, и тамплиерите, макар да продължавала да се възползва от облагите, които ѝ носела връзката с двете организации — включително охолния дом на вече преименувания Куин Скуеър.