— Имах… имах предвид по-скоро теб и брат ти. Аз ще помагам при планирането. От убежището във влака.
— Джейкъб вилнее из града — каза тя. — Има свободен пост, ако решиш да разшириш хоризонта си.
— Ще помисля.
— Непременно — усмихна се шеговито тя. — Хайде! Да излезем на чист въздух!
73.
— Е? Дотук ли водят ориентирите, които си открила в къщата на Кенуей?
Джейкъб махна някак обезсърчено с ръка към високата колона, възправила се пред тях. Намираха се на възвишение с изглед към нея и въпреки това изглеждаха нищожни в подножието ѝ. Монументът в памет на Големия пожар, построен близо до мястото на Падинг Лейн, където на втори септември 1666 година започнал опустошителният пожар в Лондон — епохално събитие, увековечено с величествен паметник.
Няколко секунди близнаците просто се взираха в него. Очите им се плъзнаха по постамента в основата и обходиха колоната чак до върха, където беше монтирана клетка, за да попречи на самоубийците да скачат. Сградите около най-високата кула в света изглеждаха като джуджета, а в ясен ден тя се виждаше от другия край на града. Отблизо гледката спираше дъха.
На Иви ѝ се прииска Хенри да е тук. Упрекна се за предателската мисъл. Все пак Джейкъб ѝ беше брат близнак, с когото споделяха почти свръхестествена връзка. Какво би спасила от лумнал пожар? Първо, острието си; второ, брат си. А в добър ден, ако Джейкъб се е държал особено мило, е… би могла да го постави на първо място.
Днес обаче не беше такъв ден. Джейкъб не се държеше мило. Използваше всяка възможност да ѝ се подиграва — особено за привързаността ѝ към Хенри.
Него, разбира се, го нямаше да се защити. Преглеждаше документите в магазина и Джейкъб се възползваше от отсъствието му.
— О, да, господин Грийн — подхвана той, имитирайки сестра си. — Каква прекрасна идея! Ела да видиш тази книга, Хенри, и застани близо до мен, моля те…
Тя се разгневи.
— Не говоря така. И престани да… — После се овладя. — Е, вероятно нямаш по-интересно занимание. Аз обаче защитавам асасините.
— Нима? Какво казваше татко?
— Не позволявай на личните чувства да провалят мисията? — подбели очи Иви.
— Именно — кимна назидателно брат ѝ. — Но мен ме отпиши. Ще те информирам, ако открия нови ветрове, които да гониш.
За да покаже презрението си, той смъкна качулката, извади цилиндъра изпод дрехите си, разтегна го и го нахлупи на тавата си.
И си тръгна.
Тя го изпрати с поглед, доволна да му види гърба почти толкова, колкото я натъжаваше разривът помежду им. После се запъти към монумента. В основата му забеляза малка вдлъбнатина с позната форма. Дискът от имението на Кенуей пасна идеално в отвора, разбира се. В отговор камъкът се разпука, колкото да я пропусне. Тя се шмугна през пролуката и се заизкачва по спирално стълбище в колоната. Не бяха обичайните стълби за туристите, самоубийците и Джеймс Босуел, който получил панически пристъп по средата на пътя, но се съвзел, стигнал до върха и заявил, че гледката е отвратителна. Не, тези стълби бяха специално за притежателя на диска.
Щом стигна горе — на двеста стъпки над земята — я посрещнаха две неща. Първо, гледката. Залитайки под напора на силния вятър, тя ахна, очарована от панорамата, изпъстрена с комини и кули — пейзаж, побрал ведно индустрията и богопочитанието. Второ, откри втори диск — по-голям и с отверстие. Сравни двата диска и реши да вмести първия в кухината на втория. Прилегна. Съвършено. Брулена от вятъра, тя се втренчи удивена в картината, която се очерта пред очите ѝ. В момента се намираше на върха на най-известната лондонска забележителност, а дискът ѝ сочеше втората, също изградена от сър Кристофър Рен — катедралата „Свети Павел“.
Не след дълго стигна там. Помисли си колко добре би било да я придружава Джейкъб или Хенри — за предпочитане. Знаеше обаче, че те може да са къде ли не, а нямаше време да ги търси. Изкачи се на покрива на внушителната катедрала. Никакъв проблем за жена с нейните умения.
Там, до статуята на свети Павел, пъхна двата диска във вдлъбнатина в камъка. После — интуитивно ли го почувства, или наистина го усети? — дълбоко под нея се отвори врата. Слезе бързо долу и влезе в тайник в параклиса — просторно помещение с маса по средата. Върху едната стена бе изобразен асасински символ. Значи скривалището наистина беше асасинско. В дъното на залата имаше прозорец с цветно стъкло, а в ниша бе окачено нещо, което на пръв поглед ѝ заприлича на скъпоценен накит. Пристъпи по-близо и огледа верижката, украсена с брънки и дребни сфери с размера на перли, но гравирани с ъгловати йероглифи. Имаше и медальон — ювелирно изработен, сякаш от неземен бижутер от друга ера. Иви го обгърна с длан и потрепери, развълнувана, че вероятно държи предмет от Първата цивилизация. Някакъв ключ несъмнено. Латински надпис върху него гласеше: „Лекът е по-лош от болестта“. Не си спомняше да го е срещала в книгите, които бе прочела. Не разбираше смисъла му. По-късно, когато книгите са пред очите ѝ, навярно щеше да го проумее.