Люси Торн я нямаше.
— Проклятие — изруга Иви.
74.
Иви тънеше в мрачни мисли. Вярно, радваше се, че Джейкъб напредва. Беше отстранил банкера Тюпъни, отваряйки пробойна във финансовата мрежа на тамплиерите. Също толкова успешно протичаха и по-дребните му набези.
Тя обаче не можеше да се похвали с подобни постижения.
От една страна, имаше възможност да прекарва повече време с Хенри и дори язвителните забележки на Джейкъб не успяваха да помрачат задоволството ѝ. От ден на ден връзката ѝ с Хенри ставаше все по-крепка.
От друга страна обаче, проучването им не даваше резултати. Четяха и препрочитаха стари книги и документите, открити от Иви, но сякаш не научаваха нищо.
Тя размишляваше над думите на Люси Торн. Как Плащът дарява вечен живот. Вече знаеха, че „лекува и най-жестоките рани“, но вечен живот?
А сега ключът на Иви беше у Люси Торн.
— Какъв е смисълът да имаш ключ, ако не знаеш каква врата отваря? — попита тя един късен следобед, когато с Хенри пропиляваха поредните часове в компанията на свещи и объркващи писания.
— Госпожица Торн, предполагам, е изправена пред същото затруднение — отбеляза сухо Хенри, без дори да вдига глава от дневника, в който се бе задълбочил.
Уместна констатация. Иви кимна с натежало сърце и отново се съсредоточи в четивото си. И в същия момент го видя.
— Хенри! — възкликна тя и докосна дланта му; усетила познатия трепет, отдръпна бързо ръка и смутено прочисти гърло. — Гледай!
Под показалеца ѝ Хенри видя изображение на ключа. Аха! Развълнуван, умът му веднага свърза точките и той посегна към друга книга.
— Напомня сбирката на кралицата — каза, разлиствайки страниците; откри каквото търсеше и я погледна със светнали очи. — Съхраняват я в Лондонската кула.
75.
Часове по-късно, когато градът потъна под саван от мрак и мъгла, Иви Фрай се бе притаила в ниша в стената с изглед към вътрешния двор на Кулата. Вляво виждаше потъмнелите прозорци на Лантърн Тауър, пострадала в пожара през 1774 и недочакала ремонт. Ето защо и досега това крило на Кулата пустееше, неосветено и неохранявано.
Иви насочи поглед към централния комплекс, където се издигаше Бялата кула — постови, бдящ над по-ниските сгради наоколо. Различи познатите фигури на кралските стражи, които пазеха Кулата денем и нощем. Сред тях имаше съюзник на Хенри. Следващата ѝ задача беше да го открие.
Размърда мускули. Дебнеше от четири часа — достатъчно, за да разучи движението на стражите. Очевидно бяха две различни групи. Несъмнено се мътеше нещо. И Иви предположи какво.
После вниманието ѝ привлече появата на Люси Торн.
Иви се спотаи още по-надълбоко в сенките, докато съперницата ѝ слизаше от каретата и прекосяваше двора към стъпалата пред Бялата кула. Очите на тамплиерката обходиха стените наоколо, но подминаха укритието на Иви. После Люси Торн изкачи стъпалата и влезе в кулата.
Иви реши да почака още малко. Под нея изпълняваха Церемонията на ключовете, но тя се загледа в друга посока — към двама стражи, влачещи полицай. Мъжът протестираше, но сякаш никой не чуваше ругатните му.
Е, не точно никой. Трети кралски гвардеец наблюдаваше с безпокойство как теглят полицая към казармите „Ватерло“ в западния край на комплекса.
Изражението му ѝ подсказва, че е нейният човек.
Решила, че моментът за действие е настъпил, тя се изправи, спусна се от наблюдателницата си и скочи в двора, недалеч от мястото, където той стоеше, явно разколебан какво да предприеме. Снишена в сенките, привлече вниманието му с тихо изсвирване, обясни му, че е приятелка на Хенри, и видя как по лицето му тутакси се изписва облекчение и доверие.
— Слава богу, че дойде — въздъхна той и ѝ обрисува накратко положението — как тамплиерите са пуснали пипала в йерархията на кралската стража; мнозина гвардейци, разбира се, не били тамплиерски шпиони, а предани войници на кралицата, но слуховете и подозренията не им давали мира и равновесието на силите било нарушено.
— Онази жена… Торн… отиде в параклиса на свети Йоан — посочи с палец към кулата, където се виждаше сводът на църквата.
— Ще ти помогна да влезеш.
Иви кимна.
— Трябва обаче да се престорим, че съм те арестувал — продължи той.
Улови ѝ ръцете, подкара я към казармите и я въведе в главното преддверие.
Тя веднага забеляза колко много тамплиери са внедрени в кралската стража. Обсипаха я с подигравки, докато прекосяваха казармите.
— Мед ми капе на душата да видя окован асасин!