— Тамплиерите владеят Лондон! Не го забравяй!
Съюзникът ѝ я въведе в коридора към килиите и затвори вратата към външните казарми, заглушавайки гласовете им.
Двама стражи стояха на пост пред портал в далечния край. Те също заподхвърляха пиперливи забележки, но Иви Фрай ги накара да си глътнат думите. Престори се, че се отскубва от ръцете на съюзника си, измъкна острието си и го заби през туниката на първия гвардеец. Вторият така и не успя да се опомни. Приклекнала, Иви замахна нагоре, прониза го в бедрото и когато той се преви одве от болка, заби острието между ключицата и врата му. Той изгъргори и се строполи на каменния под. Мъртъв.
Съюзникът ѝ вдигна палци, прошепна, че ще организира подкрепление, и се отдалечи бързо. След секунди Иви чу отвън да долита шум от битка.
Кратката схватка протичаше в съпровода на настойчиви приглушени викове от вътрешността на килията до нея. Доловил суматоха в коридора, полицаят се опитваше да привлече вниманието към себе си.
— Ехо! Има ли някой там? — повтаряше иззад дебелата дървена врата.
Иви приближи устни до нея.
— Да, приятел.
— Добре! Ще ме освободиш ли, приятелю?
Иви умееше да разбива ключалки. Баща ѝ се бе погрижил да я обучи и не след дълго тя застана пред признателния полицай с почервеняло лице.
— Благодаря — заекна той. — Станах жертва на предателство. Оскверняват параклиса! Госпожица Торн ми каза да съм благодарен, че не ме убиват веднага. Каква дързост!
— Търси предмет с огромна сила — обясни му Иви. — Не бива да ѝ позволяваме да го открадне.
Лицето на полицая посърна.
— Кралските накити ли смята да отмъкне?
Иви поклати глава.
— Нещо по-важно.
Приятелят на Хенри се бе погрижил да обезвреди враговете в казармата. Западното крило беше тяхно. Отвън полицаят се обърна към хората си:
— Е, джентълмени, изправени сме срещу неочакван враг — предатели в редиците ни.
После очерта план за действие и им демонстрира при какъв сигнал ще ударят подставените лица на тамплиерите.
Мъжете се разпръснаха и после, когато Иви им даде знак, атакуваха. Тамплиерите оказаха съпротива, но тя бързо разбра, че битката ще е кратка и лесно спечелена. Дори не се наложи да изважда скритото си острие по пътя към входа на Бялата кула.
Влезе вътре, изкачи пъргаво стълбите и почука на вратата, молейки се хората вътре да не са чули шумотевицата от метежа долу.
Напрегна се, готова да се разправи с клетника, който ще ѝ отвори. Никой обаче не се появи. Тя натисна тежката брава и я завъртя с лекота. Вмъкна се вътре.
Да му се не види…
Веднага усети острие на пика да опира във врата ѝ и разбра, че е попаднала в капан. В същия момент остър като бръснач ръб на сабя притисна китката ѝ, възпирайки всякакво движение. Иви почувства как топла капка кръв се стича под яката на жакета ѝ, но болката беше нищо в сравнение с огорчението, че се е оставила толкова лесно да я заловят.
— Изглежда пипнахме асасин. Този път наистина — озъби ѝ се един от тримата мъже. — Няма как да се измъкнеш. Ще те заведем при госпожица Торн. Да видим какво ще реши да те прави.
Ще ме убие, помисли си Иви. Но както казват, зад облака се крие слънце, и тя съзря своя светъл лъч. Люси Торн се намираше в параклиса. Търсеше Плаща. Е, рече си Иви. Заведете ме при нея! Тъкмо ще съм по-близо до артефакта.
Не направи опит за бягство. Отпусна се, позволявайки на пиката и сабята да останат там, където са. Не смяташе да привлича внимание към скритото си острие.
Тамплиерите направиха точно това, което искаше. Заведоха я в параклиса.
Почукаха, влязоха и Люси Торн се обърна към тях, очевидно изненадана от появата им и смръщила недоволно вежди. Явно не бе намерила Плаща. С почервеняло лице изгледа Иви между двамата стражи, застанали пред прага на тъмната зала.
— Добре дошла, госпожице Фрай — просъска. — Ще ми кажеш ли къде е Плащът?
Иви не продума. Нямаше какво да каже.
— Твоя воля — отсече Люси Торн. — Ще го намеря и без помощта ти. И после ще те удуша с него.
Обиколи помещението, като почукваше по дървената ламперия и опираше ухо до стената да чуе издайническо кухо ехо от тайник зад нея.
Междувременно Иви се готвеше за битка, преценявайки противника. Враговете ѝ бяха четирима, но Люси Торн вече се бе сражавала веднъж с нея и бе претърпяла поражение. Зависеше от стражите, които пък бяха свалили гарда. Мислеха, че са свършили работата си, след като са довели Иви при Люси Торн.
Иви отпусна едва забележимо ръка, отдръпвайки я от непосредствената заплаха на сабята, и ненадейно коленичи, извади острието си и го заби в слабините на мъжа, застанал най-близо до нея.