— И аз я чакам.
— Проклети християнино — изрева мандаринът, избухнал в страшен гняв.
— Палачо, изпълни дълга си — каза спокойно отец Георги.
— Чакайте! — викна Пинг Чао, като видя, че помощниците уловиха въжето, за да нанесат първия удар на осъдения.
— Какво още искаш от мен? — попита мисионерът. — Да продължиш агонията ми?
— Искам да зная къде се намира моят син! — изрева отново мандаринът.
— Никога няма да узнаеш. Това ще бъде наказанието ти.
— А ако обещая да ти запазя живота?
— Не бих повярвал на думите ти. Освен това не зависи от мен дали да ти го кажа.
— А от кого?
— От брат ми.
Още не беше изрекъл тези думи и мандаринът вече тичаше към колибата. Влезе устремено и приближи до господин Мускардо, който лежеше срещу стената.
— Следвай ме веднага, ако искаш да спасиш брат си.
— Още ли не си го убил, разбойнико! — викна бившият стрелец със задавен глас.
— Ще го убия, ако не говориш! Тръгвай или ще бъде късно!
Господин Мускардо бе станал изведнъж, а Енрико и Сенг викаха:
— Татко!
— Господарю!
— Не бойте се — каза бившият стрелец на италиански, за да не го разбере мандаринът.
— Животът на брат ти е в ръцете ми — каза Пинг Чао.
— Кажи ми къде е моят син!
— Синът ти е в Пекин.
Див вик на радост се изтръгна от гърдите на мандарина.
— В Пекин?
— Да — каза бившият стрелец. — В една къща, която само ние знаем и се пази от доверени хора.
— Пленник?
— Да, пленник.
— Върнете сина ми и аз ще ви освободя.
— Отведи ни в Пекин и ще ти го доведем.
— Внимавай! — каза мандаринът заплашително. — Не се надявай на никакво покровителство от твоя посланик! Ако те заподозра в най-малкото намерение да ме измамиш, не можеш да си представиш на какви мъки ще бъдеш подложен:
По знак на мандарина отец Георги бе спуснат на земята и освободен от въжетата, които притискаха китките и краката му.
— Братко! — извика господин Мускардо на италиански.
— За да те спася, погубих всички.
Началникът на палачите доближи до господин Мускардо и извика на останалите:
— Оставете го на мен!
Хвана пленника през кръста и го повлече със себе си, като му говореше на ухото:
— Не се противи: имам да ти говоря! Аз съм един от водачите на „Жълтият кръст“.
XV. БЯГСТВОТО
При тези думи господин Мускардо, който беше разтърсил глава от болка и гняв, спря всяка съпротива.
— Водач на „Жълтият кръст“ — възкликна той. — Човекът, за когото ми бе говорила младата китайка!
Палачът го влачеше грубо, като мислеше, че могат да го следят. Заплашваше го с юмруци и го обсипваше с обиди. Но щом стигнаха колибата, далеч от погледите на помощниците, стражите и Пинг Чао, водачът на „Кръстът на Пей-хо“ му каза с благ глас:
— Извинете ме за грубото отнасяне. Всичко е готово за бягството ви.
— Не ме ли мамиш?! — извика господин Мускардо, който не можеше да повярва на това щастие.
— Казах ви, че съм водач на „Жълтият кръст“. Вече спасих мисионера, защото без мен тялото му щеше да бъде разкъсано. Към полунощ ще бъда тук и ще ви дам последни нареждания. Бъдете благоразумни и чакайте!
Енрико и Сенг извикаха:
— А отец Георги? Жив ли е още?
— Тихо момчета — отговори господин Мускардо. — Жив е и засега не го заплашва нищо.
— А ти, татко?…
— Никой не ме докосна. Дори се връщам с кама, с която ще разрежем тръстиките на вашите клетки.
— Кой ти я даде?
— Водачът на палачите.
— И как така? — попита Енрико.
— Той е водачът на „Кръстът на Пей-хо“.
— Отец Георги ще отиде в Пекин! — извика Енрико с безпокойство. — Той е загубен.
— И ние ще отидем там и ще опитаме да го спасим. Наведе се и като изви кангуата, претърколи в клетката на Енрико ножа, който му бе дал водачът на „Кръстът на Пей-хо“. Оръжието беше превъзходно, кама с леко извито острие.
— Разрежи твоите тръстики — каза той. — После ще освободиш и Сенг.
— А ако влезе някой пазач?
— Ще пропълзите в клетките си.
— А как ще се освободиш от кангуата?
— Ще намерим начин да я отворим — каза Сенг.
— Много е голяма, за да не забележат, ако я махна — отбеляза господин Мускардо.
Енрико грабна ножа и макар че клетката беше толкова тясна, че почти не му позволяваше да се движи, се залови упорито на работа. Бамбуковите нишки бяха много жилави, но ножът ги режеше като бръснач.
Енрико се измъкна и се опита да се изправи.
Пред колибата пазеха двама бандити с малки черупчести лули, с извънредно дълги тръбици. По миризмата на дима господин Мускардо разбра, че вдишват опиум.
„Дали е удържал думата си представителят на «Жълтият кръст» — попита се той. — Струва ми се, че тези двамата не се владеят вече и започват да заспиват.“