— Нося ти поздрави от Хан — отговори господин Мускардо.
— От брат ми?
— А! Не знаех, че водачът на „Кръстът на Пей-хо“ е твой роднина.
— Още ли е в Паликао?
— Да. И спасява християни, доколкото може.
— Хан е храбър и смел — каза гигантът. — Кажи сега какво искаш.
— Да спася един мисионер. Брат ми!
— Как се казва?
— Отец Георги.
— Свещеникът от Минг? — извика водачът на „Жълтият кръст“ изумен. — Не го ли убиха при нападението на селото?
— Не, спасихме го.
— А къде се намира сега?
— В ръцете на мандарина Пинг Чао.
— Бащата на Уанг!
— Значи ти знаеш какво ожесточи мандарина срещу брат ми?
— Зная.
— Е, добре. Вчера Пинг Чао и Сум са довели тук отец Георги.
С няколко думи бившият стрелец разказа за премеждията им от бягството до момента на освобождението им от Хан.
— Въпросът е сериозен — каза китаецът.
— Значи брат ми е загубен! — извика господин Мускардо отчаяно.
— Още има надежда. Мандаринът жали сина си! Ще пратя човек да съобщи на Уанг какво става. Като научи, че думата е за спасението на този, който го е покръстил, няма да се поколебае да дойде и да го спаси.
— Знаеш ли къде се намира?
— Да. Крие се в Долон Hoop, в Манджурия.
— Много е далече…
— За пет-шест дни може да дойде тук.
— Ще е късно за спасението на брат ми.
— Няма да разчитаме само на Уанг — каза китаецът. — Ще се опитаме да измъкнем мисионера от ръцете на мандарина. Къде живеете?
— В квартала Хо — отговори водачът. — Настанихме се в изоставена къща.
— Един от моите хора ще ви придружи и утре ще дойде да ви съобщи решението ни.
— А не бихме ли могли да се обърнем към някое посолство? — попита господин Мускардо. — Може би не всички са разрушени.
— Остана още едно — английското, — но е обсадено поне от петдесет хиляди души.
Водачът на „Жълтият кръст“ стана и поведе Енрико и господин Мускардо по извита, издълбана в дебелите стени стълбичка.
— Гледайте! Ето какво става в Пекин! Страшна бе картината пред очите на изплашените италианци.
Столицата приличаше на огнено море.
Огромни пламъци, вихрушки от искри и облаци дим покриваха южната част на града. Цели квартали горяха със страшна бързина, като че залети от хиляди литри петрол, без да може никой да ги загаси.
XVII. ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА МАНДАРИНА
Рано сутринта на другия ден, когато вече топовните и пушечни гърмежи започваха да отслабват, един от членовете на „Жълтият кръст“ се представи в градината пред стражата на господин Мускардо.
— Къде е вашият водител? — попита той. — Трябва да съобщя веднага новини от брата на Хан.
Господин Мускардо, който цяла нощ не бе затворил очи, го чу и слезе да го посрещне.
— Господине — каза пратеникът, — можахме да се осведомим за отец Георги.
Лицето на господин Мускардо просия.
— Узнахме, че се намира в плен в палата на мандарина, към източния край на татарския град.
— Можете ли по някакъв начин да влезете в татарския град?
— Не. Никой не може да премине вратите му, ако не принадлежи към императорския съвет или към стражата.
— Не мога да отгатна тогава как ще отвлечем мандарина.
— Пинг Чао има къща и в монголския град, и я посещава всеки ден. Ще идем да го причакаме.
— Кога ще стане това?
— Довечера след залез слънце.
Щом слънцето залезе, групата напусна къщата и като вървеше внимателно, за да избегне срещата с бунтовническите банди, стигна благополучно до кулата.
Братът на Хан ги чакаше начело на шестима монголци, въоръжени с револвери и ками.
— Тъкмо навреме идвате — той пристъпи към господин Мускардо. — Току-що получихме добри новини.
— Жив ли е още брат ми?
— Затворен е в подземието на двореца на Пинг Чао.
— Кой ти каза това?
— Прислужник на мандарина, когото успяхме да подкупим.
— Той може и да ви излъже.
— Той е в наши ръце и ако е излъгал, ще има време да се разкае — каза водачът на „Жълтият кръст“ със заплашителен глас.
— Дали брат ми е прибегнал до някоя измама, за да спечели време? — попита господин Мускардо.
— Може би, господарю — каза Сенг. — Обещахме му, че ще го спасим.
— Да вървим — каза водачът на „Жълтият кръст“. — Времето е благоприятно за изненади!
Двете групи се съединиха и напуснаха мълчаливо кулата, като минаха през градини, разпростиращи се през почти разрушен квартал: куршумите още се сипеха върху него, тъй като се намираше в съседство с британската легация.
Все пак групата благополучно стигна в източните квартали.
— Стигнахме — водачът се обърна към господин Мускардо. — Ето вилата на мандарина.