— Благодаря ви заради него. А сега вървете, върнете се в родината си и си спомняйте понякога за мен и отец Георги, който спи вечен сън до този, който го уби.
— Мълчи, Уанг — каза господин Мускардо, като едва задържаше сълзите си.
— Сбогом, приятели! Връщам се в Пекин с прощалните ви думи на уста!
— Ще се видим ли някога? — попита Енрико.
— Може би, ако смъртта ме пожали — отговори младежът натъжено.
— Ти отиваш да я търсиш, Уанг, познавам по очите ти — каза господин Мускардо.
— Длъжен съм да изкупя и аз престъпленията, които се извършиха в страната ми.
— По какъв начин?
— Като се притека на помощ на християните и загина с тях. Сбогом, бъдете щастливи!
Няколко мига след това господин Мускардо, Енрико и Сенг се качиха на шалупата, която трябваше да ги отведе до борда на италианския кораб, за да потеглят към родината.