— Бял шибаняк като теб.
— Той ли взе дрогата?
— Ще видим. След като те гръмна, може би ще се окаже, че ти си я взел. Във всички случаи аз ще съм на чисто.
Маркъс вдигна револвера. Светлината отвън очертаваше малък ореол около главата му. Виждах дори тънките косъмчета по ръката му. Очите ми отново пробягаха по вътрешността на магазина. Умът ми се разтвори, попивайки всичко. Кашони „Чириос“, бутилки „Дрейно“. Тънък слой прах върху кутиите с грах. Издути шишета бира в охладителя, редом с бутилки вино. Прогнило от влагата и опръскано с кръв дюшеме, по което шетаха хлебарки. Замръзнали в неестествена поза трупове, между които проблясваха златисти гилзи.
Обхванах всичко това с един поглед, докато показалецът на Маркъс обираше луфта на спусъка. После светът експлодира. От стълбите за мазето изскочи Винс Родригес с димяща пушка в ръка. Разнесе се втори изстрел. Проснах се на пода, но не усетих нищо. Дългият хлапак на име Джеймс драскаше по посока на вратата. След него пълзеше и малкият, все още с револвер в ръка. После Родригес се изправи над мен и поклати глава.
19
Направих бърз оглед на улицата. Екипът на Рей Рей очевидно беше решил да отложи битката. Когато се върнах, Родригес беше приклекнал над тялото на Сесил.
— Мъртъв ли е? — попитах.
Той кимна, а аз извадих две бири от охладителя на Корееца. Седнахме и отправихме погледи към сенките, които тичаха по стената.
— Казва се Сесил — рекох.
— Знам. Сесил Джейнуей. Кой го гръмна?
— Малкият с револвера. Маркъс.
— И този го знам. Маркъс Робинсън.
— Фишове ли продават?
— Маркъс е пласьор на „Четворките“. Сесил беше уличен лейтенант. А онзи с Маркъс е по-големият му брат Джеймс.
Посочих съдържателя, проснат до Сесил.
— Вероятно познаваш и този.
— Кореец на име Джей Ли.
— Маркъс е гръмнал и него, по-рано следобед.
Родригес преполови бирата „Милър“ и се оригна.
— Мамка му. — Посочи с бутилката краката ми. — Тече ти кръв.
Вдигнах ризата си и усетих пронизваща болка. Куршумът на Маркъс беше одраскал ребрата ми.
— Нищо сериозно — наведе се над раната Родригес. — Отбий се в „Кук“ да те превържат. Дежурната се казва Тереза Джаксън. Кажи й, че работиш с мен.
— Каква полза от това?
— Да ти даде хапчета, за да спиш спокойно. И никакви въпроси как си бил прострелян.
— Благодаря.
Родригес кимна. Поседяхме още малко, пиейки бира в компанията на мъртъвците.
— Какво търсиш тук, Винс?
— Рита.
— Тя ли ти каза, че съм тръгнал насам?
— Аха. Разбрах, че си в беда, в мига, в който ми продиктува адреса.
— Ще ми обясниш ли, или трябва да правя догадки?
— От три месеца работя под прикритие сред тези типове.
— Кои типове?
— Корееца доставяше дрога на „Четворките“.
— На Рей Рей?
— Рей Сампсън. Главатар на повечето банди в Уест Сайд.
— Той беше тук — кимнах към труповете. — Откри едно кило у Корееца, но търсеше много повече.
Родригес намъкна чифт гумени ръкавици и клекна пред трупа на Ли.
— Между другото, дрогата беше полицейска — добавих аз.
— Я стига! — погледна ме с недоверчива усмивка той.
— На плика имаше останки от доказателствен стикер, Винс. Доста мърлява работа.
— Майната ти!
— Какво става?
Родригес се изправи, свали ръкавиците и допи бирата си.
— Искаш ли още една?
Поклатих глава, но той въпреки това ми пъхна нова бутилка в ръцете.
— Шефът ми намекна, че някои ченгета крадат разни неща от склада за веществени доказателства. И отново ги пускат на улицата.
— Прекрасно.
— Аха. Реших да се обърна към информаторите си. Захраних ги с малко дрога и се включих в системата. Тази вечер трябваше да подхвърля двайсет и седем кила кокаин на заподозрените ченгета. Трябваше да приключим до края на седмицата. Да пипнем всички — ченгета, корейци и „Четворките“…
— Съжалявам.
— Вината не е твоя.
— Рита знаеше ли, че работиш по същия случай?
— Не е по същия случай, а по същия кореец — отвърна Родригес и посочи сгърченото тяло на пода. — По всичко личи, че той е въртял измамите в общината, а в същото време е бил посредник за дрогата.