— Майната им — отсече Майки. — Какво искаш да направя?
— Какво ще кажеш за няколко дни извън града? — попитах с усмивка аз.
— С удоволствие — кимна съседът ми, но после се намръщи. — Ама нямам превоз.
Извадих ключовете на наетата бричка и му обясних какво трябва да направим, за да се измъкнем и двамата.
29
Половин час по-късно наблюдавах операцията по проникване в жилището ми през шпионката на съседа. На стълбището се появиха трима агенти, облечени със сини якета на ФБР, под които носеха бронежилетки. Единият държеше кози крак, а другите двама бяха извадили пистолетите си. Аз бях оставил вратата открехната. Мъжът с козия крак опря желязото на стената и предпазливо я побутна. Минута по-късно се появиха още четирима. Не бях сигурен дали няма да проверят и апартамента на Майки, но се надявах, че няма да го направят. Ако бях чернокож и живеех в Саут Сайд, ситуацията със сигурност щеше да се развие другояче. Съседите ми знаеха правата си и можеха да създадат проблеми.
Останах до вратата в продължение на десет минути. В жилището ми продължаваха да влизат и да излизат хора, повечето от тях говореха в микрофоните си. После дойде ред на Майки Сандърс. Бях му дал джиесема си и ключовете от колата. Той излезе през главния вход. Федералните не му обърнаха никакво внимание. Инструкциите му бяха да се отдалечи от сградата най-малко двайсет пресечки на север, а после да паркира някъде. След това трябваше да се обади на гласовата поща в офиса и да изхвърли джиесема ми в първата кофа за боклук, без да прекъсва връзката. Надявах се, че федералните ще го проследят, и те не ме разочароваха.
Четирима агенти изскочиха от апартамента и затрополиха надолу по стълбите. Промъкнах се към прозорците, които гледаха към улицата. Агентите се разпределиха в три коли и изчезнаха. Проверих задната уличка. Тя също се оказа чиста. Доколкото можех да преценя, в дома ми бяха останали само двама души, а външното наблюдение беше снето. Изчаках още пет минути, после слязох по задното стълбище на съседа. Корнилия Авеню беше все така безлюдна. Поех пеша към Саутпорт, спрях едно такси и потеглих в западна посока. Бях предупредил Майки да смени регистрационните номера на колата веднага след като позвъни в офиса ми, а после да вземе приятелката си и да напусне града. Момчето ми изглеждаше свястно. Надявах се да изпълни съвета ми.
30
Маркъс Робинсън наблюдаваше походката на шефа. Бавна и солидна, с вирната глава и изпънати рамене.
— Идва — обади се Джеймс.
Беше късен следобед в Уест Сайд. Маркъс и брат му заемаха задната седалка на един заключен джип. Джейс беше прибрал ключовете, като преди това ги бе предупредил да не шават. Сега Рей Сампсън се приближи до колата, отключи вратите и почука на стъклото. Маркъс го свали.
— Добре ли се чувстваш, малкият?
Юмруците им се срещнаха в обичайния поздрав. Маркъс беше извадил патроните от револвера, с който предишния ден беше ликвидирал Корееца. В момента оръжието беше затъкнато в колана му, а патроните студенееха в джоба му. Рей Рей се облегна на прозореца.
— Искаш ли да се поразходим?
Джеймс посегна да го хване за ръката, но той се дръпна. Рей Рей го поведе надолу по улицата, покрай няколко паркирани коли със затъмнени стъкла и включени двигатели. Маркъс усещаше погледите върху себе си, до слуха му долетяха звуците на отварящи се врати, които бързо се затръшваха. Продължиха към задънения край на улицата, движейки се съвсем близо до полусрутена ограда.
— Как я караш, малкият? — подхвърли Рей Рей, докосвайки с пръсти оградата.
— Готвя се за екшън.
— Имаш ли представа какво ще правим?
— Джейс каза, че ти ще ни обясниш.
Рей Рей кимна и протегна ръка.
— Дай да видя тоя пищов.
Маркъс мълчаливо му го подаде. Рей Рей го прибра в страничния джоб на якето си. Бойците на „Четворките“ останаха да гледат след тях, очаквайки да разберат какво е намислил шефът им.
— Откъде го взе, малкият?
Маркъс обясни.
— А сега отново ми разкажи за Сесил.
Маркъс повтори историята си. Как Сесил насочил пистолета си към белия мъж в магазина на Корееца, когато от мазето се появил втори. Именно той застрелял Сесил, а после гръмнал един-два пъти към братята Робинсън. Накрая и двамата побягнали.
— Това е всичко, така ли?
— Да.