Выбрать главу

Маркъс си даваше ясна сметка, че историята му хич я няма. Рей Рей не разполагаше с труп, който да провери, но по принцип не го беше грижа за Сесил.

Главатарят на „Четворките“ измъкна собствения си пистолет, затъкнат в колана му.

— А сега ми кажи защо гръмна Корееца!

Маркъс нямаше представа откъде е разбрал, но не си направи труда да отрича.

— Дължеше ми пари.

— Ти работеше ли за Корееца?

— Помагах му в някои неща.

— Видя ли дрогата в магазина?

Маркъс само поклати глава.

— Какво взе от там?

— Нищо.

— Смисълът нещо ми се губи, малкият — заяви Рей Рей и почука с пистолета по бедрото си. Маркъс усети как стомахът му се свива, стана му гадно.

— Мислех да прибера кашоните от мазето му.

— Какво имаше в тях?

— Не знам. Каквото и да е. Все щях да изкарам някой долар.

— Без да ми докладваш?

Маркъс кимна. Рей Рей напъха пистолета обратно под колана си.

— Продължавай — рече той.

— Оправих Корееца следобед. Мислех да изкарам кашоните с мотокара, но тогава се появи оня шибаняк.

— Опиши ми го.

— Висок, бял. Носеше дълго палто.

— Не беше ли някой от двамата, които видя по-късно?

— Мисля, че не.

— Мислиш?

— Тоя носеше маска.

Рей Рей измъкна черна маска изпод якето си.

— Като тази?

Маркъс кимна, без да се замисли.

— И той гръмна по мен в мазето, ама аз се измъкнах през тунелите.

— И това е всичко?

— Аха.

— Значи искаш да кажеш, че другият е прибрал дрогата ми?

Маркъс сви рамене.

— Как мислиш да се изчистиш от тая гадост, малкият?

— Като ти помогна да намериш дрогата.

Рей Рей въздъхна и се наведе. Очите му се изравниха с тези на момчето.

— С коя ръка стреляш?

Маркъс вдигна дясната си ръка, а Рей Рей започна внимателно да я разглежда, сякаш никога досега не беше виждал нещо подобно. После се изправи и тръгна покрай оградата, подритвайки дребните камъчета по пътя си. След малко се върна с буца бетон в ръка.

— Ела с мен.

Спряха на малка циментирана площадка с назъбени краища, но сравнително гладка повърхност. Рей Рей го накара да легне по корем и да изпъне странично лявата си ръка. Членовете на бандата направиха широк кръг около тях.

— Разпери пръстите си.

Маркъс се подчини.

— Ирландците му викат „спиране на вятъра“ — поясни Рей Рей, очаквайки някаква реакция от зяпачите. Маркъс нямаше какво да каже. Шефът на бандата вдигна бетонната буца, която държеше в ръка. — Ако мръднеш, ще използвам пистолета.

Маркъс извърна глава. Буцата изсвистя във въздуха и се стовари върху кутрето и безименния му пръст. Той изкрещя от болка, но не се разплака. Рей Рей отмести буцата, огледа щетите и я захвърли встрани.

— Обърни се по гръб — заповяда той и му върна пистолета. Маркъс го пое с дясната си ръка, а лявата остана притисната към корема. Краката му бяха омекнали. Някой го хвана за лакътя и той вдигна глава. Беше Джеймс. Изминаха десетина метра по алеята, преди да чуят гласа на Рей Рей.

— Малкият!

Маркъс се обърна.

— Ще можеш ли да работиш с помпа?

Маркъс кимна.

— Джейс.

Стрелецът се появи от сянката на някаква разбита врата. В ръката си държеше дълъг черен пистолет.

— Време е това хлапе да получи пушка и кофа патрони.

След тези думи Рей Рей се обърна и се отдалечи. За всеобща изненада Маркъс си тръгна жив. И той бе най-изненадан от всички.

31

Таксито ме свали пред „Старбъкс“ на „Медисън“, на изток от Юнайтед Сентър. Измина почти цял час, преди да открия как се задейства подслушвателното устройство в лаптопа на Даниълсън. После, като някаква въображаема муха на стената, просто си седях и четях неспирния поток информация, който течеше между Чикаго и Вашингтон. Не бях в състояние да обхвана всичко, но все пак получих представа за онова, което щеше да се случи през следващите дванайсет часа.

Малко преди шест някой във Вътрешна сигурност най-после се сети да изключи линка на Даниълсън. Затворих лаптопа и подхвърлих на момичето, което правеше капучино, че няма да е зле, ако днес затвори по-рано. Тя каза, че шефът й ще я обеси. Обясних й, че съм ченге, и я посъветвах да се вслуша в думите ми. После си тръгнах.