Изправих се. Даниълсън седна на един от столовете и махна към новодошлите.
— Кели, това е доктор Елън Бразил, която ще работи с нас по случая.
По-високата се изправи.
— Аз съм доктор Бразил, а това е моята асистентка доктор Моли Карълтън.
Докато се ръкувахме, Даниълсън нетърпеливо почукваше с пръсти по масата. После вдигна капачето на мобилния си телефон.
— Къде са? — попита той, изслуша отговора, изсумтя и прекъсна разговора. — Налага се да почакаме. — Говореше на двете жени, сякаш мен изобщо ме нямаше в стаята.
— Кого чакаме? — попитах.
Даниълсън не ми обърна внимание и аз станах да си налея кафе. Вдигнах каната и я разклатих пред очите им.
— Някой да иска?
Очите на Елън Бразил останаха вперени в купчината документи, които беше извадила от куфарчето си, а Моли Карълтън поклати глава.
— Не можем да пием кафе.
Добавих сметана в чашата си и я разбърках.
— Искате ли да знаете защо? — добави Карълтън.
Не исках, но тя ме гледаше наежено, сякаш се готвеше да се пъхне в ухото ми и да вземе проба от главния ми мозък. Прецених, че ще е по-добре да се включа в играта.
— Защо?
— Защото работим с живи патогени и всяка седмица ни изследват кръвта. Просто като предпазна мярка. Но кофеинът пречи на кръвните тестове. Позволени са ни ограничени количества млечни продукти, но не и сметана.
— Много интересно — рекох.
— Пием големи количества диетична кола, в която няма кофеин — добави с усмивка Карълтън.
Отвърнах на усмивката й и се настаних в далечния край на заседателната маса, по-близо до Даниълсън. Този тип си беше абсолютен негодник и на даден етап може би му харесваше да отстранява колегите си, ако станат неудобни, но все пак не работеше с вируси, които с едно издишване могат да ликвидират половината свят. Освен това не му проверяваха кръвта като на шибания граф Дракула.
— Кого чакаме? — повторих въпроса си аз. В същия момент вратата се отвори.
— Благодаря, че се отзовахте, господин кмете — изправи се с протегната ръка Даниълсън.
Джон Джей Уилсън му подаде два провиснали пръста, огледа внимателно двете жени и едва тогава обърна внимание на моя милост.
— Кели. Питах се дали и ти ще бъдеш тук.
Кметът се настани начело на масата. Зад него се изправи някаква сива фигура с безлично лице, която сякаш имаше единствената задача да наднича над рамото му.
— Това е Марк Рисман, началник на канцеларията ми и временно изпълняващ длъжността главен юрисконсулт — представи го Уилсън.
Сивото петно се насочи към ъгловото място и седна. Даниълсън посочи двете жени, настанили се вляво от него.
— Предполагам, че ги познавате, господин кмете — каза той. — Да започваме.
Моли Карълтън използва дистанционното, за да затъмни прозорците и да намали осветлението. Стената срещу мен оживя. Едва сега осъзнах, че я използват и за екран. По нея пробягаха няколко кадъра, после се появи изображението на черна кутия с размери трийсет на трийсет сантиметра. Елън Бразил се изправи и заговори:
— Това е наша разработка на уред за ранно биопредупреждение, наречен „Канарче“. Някои от вас вероятно знаят, че три такива уреда са монтирани по маршрута на Синята линия на метрото.
— Уред за ранно предупреждение? — повторих аз и погледнах към кмета, който дори не трепна. Даниълсън направи знак на Бразил да продължи.
— Става въпрос за прототипи — поясни тя. — Бързам да ви предупредя, че надеждността им все още е проблематична. В тази връзка бих искала да добавя някои разяснения…
Тя огледа присъстващите.
— „Канарчето“ осъществява непрекъснат мониторинг на околната среда чрез вземане на проби от въздуха, които влизат в контакт с човешки кръвни клетки тип В, модифицирани да реагират на някои патогени. Споменатият уред може да идентифицира трийсет различни патогена в рамките на три минути след улавянето им във въздуха, включително антракс, чума, дребна шарка, туларемия и ешерихия коли.
Даниълсън се размърда на стола си и се наведе напред.
— Разполагаме ли с видеонаблюдение?
Бразил докосна екрана. „Канарчето“ изчезна, заменено от видеоматериал, показващ една от спирките на градското метро. Перонът беше пуст, с изключение на купчина сребристи сандъци в средата. В ъгъла се появи фигура на човек, облечен в бял защитен костюм, която прекоси перона с някакъв уред в ръка.