Преброих четири изгорели къщи. Други три все още тлееха. Уличното платно беше покрито със счупени стъкла и боклуци. Вятърът носеше хартии над изпочупените мебели, пръснати навсякъде.
Свърнах зад ъгъла и спрях. В средата на пресечката стърчеше стол с подвижна облегалка, в който седеше някаква жена. Приближих се. Очите й бяха заковани в мен, но на челото й зееше грозна дупка. Над главата й се стрелна ято малки черни птички, които с писък изчезнаха. Дърветата наоколо бяха голи и черни.
Две момчета се мярнаха на пресечката. Едното носеше четка и кутия с боя. Миг преди да изчезнат, то замахна с четката и напръска приятеля си с червена боя. Смехът им бавно заглъхна надолу по безлюдната улица. Някъде зад гърба ми пропука греда, разнесе се трясък.
Кривнах към някакво двуетажно бунгало, което не беше засегнато от огъня. Щората помръдна и две очи се впериха в мен. Махнах с ръка, подканяйки непознатия да отвори прозореца. Очите изчезнаха, а на тяхно място се появи дулото на едрокалибрен пистолет.
Приех предупреждението и се върнах на улицата. На вратата на една от изгорелите бараки се виждаше голям X, изписан с червена боя. Разритах гредите и влязох. В тесния коридор вонеше на бензин. Под прозореца лежаха два трупа. По всичко личеше, че единият беше умрял от вдишването на отровен дим. Лицето на другия беше частично отнесено от едрокалибрен куршум. Опитах прозорците, но те се оказаха заковани.
Направих няколко снимки на вратата, прозорците и труповете. После се насочих към задната част на постройката, където личаха останките от кухнята. И тук прозорците бяха заковани. Блъснах задната врата в мига, в който отвън долетя скърцането на тежки подметки.
Първото нещо, което видях, беше църквата. Кръстът на покрива й пламтеше под първите лъчи на изгряващото слънце. На стъпалата отпред стоеше Рей Сампсън. Намираше се на десетина метра от мен. Нещо като предпазна маска стърчеше от джоба на якето му. Пред него беше Маркъс Робинсън, паднал на колене. Зад него проблясваше бръснатата глава на Джейс. Ръцете на Маркъс бяха на главата, а Джейс беше насочил пистолет в тила му. Огледах се за снайперист, заел позиция между тримата, но видях само някаква пушка помпа с рязана цев, която се търкаляше на земята. Главатарят на бандата приклекна и докосна рамото на Маркъс. Не чух думите, които бяха изречени. Лицето на момчето остана непроницаемо. Рей Рей се изправи и отстъпи крачка назад. Джейс се разкрачи и стисна пистолета с две ръце. Маркъс Робинсън все още не подозираше, че му остават най-много пет секунди живот.
40
— Защо правиш това, малкият?
— Какво правя?
Очите на Рей Рей се плъзнаха към пушката, която лежеше между тях.
— Искаш да ме очистиш с нея, нали?
— Това е твоята пушка, Рей Рей. Ти ми я даде.
— А ти изпълняваше моите заповеди, така ли?
Маркъс би трябвало да отвърне „Да, разбира се“. А може би и да се помоли за живота си. Но той мълчеше, заковал поглед в ботушите на шефа.
— Не можех да ти вярвам след онова, което се случи на Корееца — подхвърли Рей Рей. — И ти го знаеш, нали?
Съзнанието на Маркъс блокира. Устата на Рей Рей продължаваше да се движи, изричайки някакви думи.
— Затова заповядах на Джейс да те следи — добави Рей Рей и го побутна по рамото, за да се обърне. Но хлапето не помръдна. — Моето малко момче — въздъхна с мрачна усмивка Рей Рей. Сякаш всичко вече беше свършено, без шанс да се избегне каквото и да било. — А ние с теб можехме да направим доста хубави неща.
Ботушите на Рей проскърцаха, докато отстъпваше назад. Маркъс усещаше болезнено ясно всеки миг от ставащото около него.
Джейс стоеше зад гърба му. Висок, тъмен. Безшумен като котка, с приведени рамене. Едната му ръка стискаше пистолета, а другата се готвеше да я покрие.
Самият пистолет. Гладък и тежък. Издърпано назад черно петле, равномерен натиск върху луфта на спусъка.
Момчето чакаше с наведена глава. Погледът му изследваше пукнатината между натрошените камъни. Не пропускаше нито една подробност. Всяка извивка, оформяща отделна миниатюрна планина с ясно очертани върхове и долини. Един малък отделен свят.
Главата му всеки момент щеше да се окаже там. След секунда-две, всяка от които бе дълга като живота. Ослепителен метеор, който щеше да се стовари върху пукнатината и да я ликвидира безследно. И да унищожи малкия свят, изграден от пръст, променяйки всичко.