Проявих по-специален интерес към кафето. Облачето пара над капачето свидетелстваше, че все още е топло. Това означаваше, че го е купил някъде наблизо. Самата чаша беше голяма, побирайки поне половин литър. Изчаках да я опразни и да я захвърли в канавката, прекосих фоайето и открих задния изход без особени затруднения. Излязох на улицата. В рамките на три минути намерих единственото отворено кафене в района. През дебелото стъкло зърнах купчина синьо-бели чаши, подредени до голяма сребърна кана с черни дръжки. Вдигнах яката на палтото си и влязох. Вътре миришеше на престоял вазелин и восъчни тапи за уши. Готвачът стоеше в далечния край на бара и си бъбреше с някаква жена, облечена с дълго разкопчано яке и джинси. Тя седеше на високо столче, преметнала крак върху крак. Никой от двамата не ме погледна. Обърнах им гръб и тръгнах към тоалетната в дъното на коридора.
Вече имах план. Който като всички планове се нуждаеше и от малко късмет. Първото късче от него открих в мига, в който влязох в тоалетната. Резето на вратата, което оставих отворено.
Вляво имаше самотна кабинка с тоалетна чиния. На крачка от нея белееше голям писоар с малко прозорче над него. Смъкнах без никакво усилие огледалото, залепено на стената над умивалника. В кабинки като тази спокойно можех да мина и без да зяпам отражението си.
Влязох вътре, качих се на чинията и придърпах вратата. Десет минути по-късно чух отварянето на входната врата, последвано от тихо поскърцване на обувки по линолеума. Пристигаше второто ми късче късмет.
Секундите се проточиха, после спряха. Винаги става така. Стори ми се, че го чувам в коридора. После стигнах до заключението, че се е отбил на бара за втора чаша кафе. Вратата на тоалетната се отвори в мига, в който се готвех да напусна скривалището си и да надникна навън. Видях как левият му крак се провлачи покрай кабинката и спря пред писоара. Би могъл да си свърши работата в някоя задна уличка, без изобщо да зареже поста си. Но навън беше студено, а аз се намирах в топлата хотелска стая, и то в компанията на жена. На всичкото отгоре положително мечтаеше и за голяма чаша горещо кафе. Поради всички тези причини куцият мъж беше решил да се облекчи на топло. И допусна грешка. Каквато аз нямах никакво намерение да повторя.
Отворих вратата на кабината, сграбчих го за косата и забих лицето му в оплютата от мухи стена. Носът му разцъфна в ален облак, тялото му се свлече на колене, а дясната му ръка изчезна под палтото. Блъснах слепоочието му в ръба на порцелановия писоар. Пистолетът издрънча на плочките и той се люшна встрани. Изтичах до вратата на тоалетната и сложих резето. Върнах се за по-малко от пет секунди, но той вече правеше опит да се изправи. Обувката ми потъна в главата му, последвана от два бързи десни прави. Този път той се укроти.
Закопчах белезниците за някаква тръба, която минаваше в долния край на стената, и бръкнах в джоба му. Според служебната карта беше специален агент на Вътрешна сигурност на име Робърт Крейн. Вдигнах оръжието, към което беше посегнал. Двайсет и втори калибър със заглушител. На колана му имаше още един пистолет: нормален служебен 40-и калибър. Крейн простена и направи опит да вдигне глава. Хвърлих му носната си кърпа.
— Избърши си лицето и си вдигни ципа.
— Аз съм федерален агент, Кели. А ти се накисна, и то здравата.
— Вдигни си ципа.
Той се подчини.
— Защо са му на федералния агент два пищова? — попитах и размахах 40-ия калибър. — В смисъл, какво му е на тоя, който са ти зачислили?
— Ти ми кажи. Нали всичко ти е ясно?
— Защо не ми скочи още в „Литъл Кингс Ликърс“?
— Това едва ли е най-доброто място да размахваш пищови, особено ако си бял. Включително и когато си решил да гръмнеш някой със същия цвят на кожата. А и жената беше проблем.
— Не е в списъка ти, така ли?
— Кой казва, че имам списък?
Клекнах насреща му.
— Имаш, Крейн.
От носа му течеше кръв. Той го избърса, но кръвта отново бликна.
— Според теб колко време ще му трябва на оня кретен оттатък да дойде да провери какво правят двамата перверзници в тоалетната му?
Погледнах спуснатото резе и рекох:
— Имаме достатъчно време.
— За какво?
— Защо искат да ме убият?
— О, я се разкарай.
— Аз съм онзи с пищова.
— Прави каквото си намислил или ми върни оръжието и се омитай от града, преди да те е изоставил късметът.